Опитвайки се да контролира нетърпението си, Никълъс бързо отправи сините й топки в различни ъглови отвори на масата.
— Време е за корсажа, Кларисима.
С леко поклащане на бедрата тя се приближи до него, после се извърна с гръб, така че да може той да го развърже. И тъй като стройната й фигура не се нуждаеше от дълъг корсаж, тя носеше по-удобния къс корсет, който достигаше до кръста. Изработен от ватирано бяло платно, корсетът осигуряваше гладка линия под роклята и повдигаше примамливите й гърди.
Докато той освободи връзките на корсажа й, пръстите му бяха несръчни, все пак издърпа връвта през илиците. Съвсем не го улесни гледката под долната й риза, която беше доста прозрачна и ясно разкриваше извивките на стройните й крака и на ханша й.
Когато свали корсажа, той издърпа тясната дреха над раменете й, после плъзна ръце под мишниците и обхвана гърдите й. Под тънката материя на долната й риза зърната й мигновено набъбнаха. Щом започна да гали твърдите й връхчета с палци, тя притаи дъх. После много бавно той притисна гърба й, а тялото й се сгуши в неговото.
Самоконтролът й изведнъж я напусна. Улавяйки я за кръста, Никълъс я вдигна, постави я на ръба на билярдната маса, така че лицата им да бъдат на едно ниво. Целувката му беше жадна и тя напълно се отдаде на омайното усещане. Опиянен от страст, той се притисна между краката й и я погали по вътрешната страна на бедрата, издърпвайки долното й бельо нагоре.
И тогава напълно се изненада, когато тя плъзна ръка надолу по тялото му. Той едва не се взриви от удоволствие, след като пръстите й се обвиха около пламналата му мъжественост. Обезумял, Никълъс я положи по гръб и тя легна по дължина на масата. Когато се надвеси над нея, все още не съзнаваше, че трябва да свали малкото дрехи, които ги деляха.
— Достатъчно, Никълъс! — Гласът й се повиши. — Спри веднага!
Той спря и се опита да съсредоточи обезумелия си поглед върху лицето й. Прошепна дрезгаво:
— Господи, Кларисима, не и този път. — Ръката му се плъзна нагоре по бедрата й. — Остави ме само да ти покажа…
Вълнение заливаше лицето й, но в гласа й нямаше колебание.
— Стига повече! За днес целувката приключи.
Чувстваше се като парализиран, неспособен да продължи, неспособен и да се отдалечи. В напрегнатата тишина ударите на часовника от салона ясно се доловиха. Един, два, три… Дванадесет. Триумфално той изрече:
— Полунощ. Нов ден, Кларисима, нова целувка.
И после се наведе и притисна жадните си устни в гърдите й.
20
Всяка частица от решителността на Клер се разпръсна, не можеше да каже „не“ и съпротивата й се сломи, когато топлите му устни направиха магията върху гърдите й. Тя изви гръб нагоре, неспособна повече да си спомня защо иска това да спре, защо трябва да го направи против желанието си.
Никълъс издърпа презрамката на долната й риза през рамото и започна да целува другата гърда, този път върху голата и плът, а не през прозрачната тъкан. Тя трескаво заизвива гръб в сукното, дланите й се впиваха в стегнатите му мускули. Пръстите на Никълъс прокараха изгаряща пътечка до тайнствените места между бедрата й. Когато докосна пламтящия цвят на женствеността й, тя изстена и започна да извива глава нагоре-надолу, защото нямаше думи за силата на подобна чувствена крайност.
Той галеше влажните й гънки, разтвори ги и проникна с пръсти. А след това тя почувства твърдото силно плъзгане, бавно, но неумолимо. Инстинктивно разбра, че копнеещото й тяло потъваше в чистото блаженство, надигна се и се притисна в неговото.
После я прониза болка, разкъса я толкова жестоко, че желанието изчезна. Изпитвайки чувство, сякаш беше разкъсана, тя го избута обезумяло за раменете.
— Спри!
Той замръзна, тялото му се надигна над нея, лицето му бе опустошено, когато се вторачи в очите й. Твърдият му фалос пулсираше заплашително и почти изгаряше кожата на корема й, сякаш решен да се плъзне напред въпреки волята на Никълъс.
Когато болката и уплахата изтласкаха възвишените й неземни мисли за моралността и отмъщението, тя се замоли:
— Моля те, стига вече.
За миг сякаш той загуби контрол. А после сухожилията на ръцете му изпъкнаха като стоманени възли, надигна се злобно и тихичко се изруга.
Облекчението мигновено бе последвано от объркване. Мили Боже, как можа да позволи да се случи това? Притисна длани върху устата си, опитвайки се да прикрие ужасния срам, който я обхвана. „Който гроб копае другиму, сам пада в него.“
Осъзнавайки, че е на косъм от истерията, тя се надигна, седна и издърпа ризата си, за да покрие, колкото е възможно, повече от голата си плът. Никълъс се беше превил на пода с наклонена напред глава, така че лицето му не се виждаше. Ръцете му обгръщаха коленете, а тялото му трепереше, както й нейното.