Тя не разбра кога беше станал и прекосил стаята, докато пръстите му нежно не помилваха заплетената й коса.
— На мен ми изглеждаш много чиста, Клер, дори да не се смяташ за жената, която си. — Пръстите му се плъзнаха по главата й и погалиха скования й от напрежение врат. — Ще ти трябва време да осъзнаеш наистина коя си. Старото трябва да бъде унищожено, за да има място за ново, и това е болезнен процес. Макар че след време ще бъдеш по-щастлива, съжалявам, че те въвлякох в това. Знам, че звучи противоречиво, но макар да искам да те прелъстя, никога не съм искал да те нараня.
Тя отпусна брадичка върху ръката му, мислейки си колко странен беше този разговор. И двамата бяха заменили гнева си с открито примирие.
— Не е твоя грешката, Никълъс. Не си направил нищо, което да е толкова лошо, като това, което самата аз си сторих. И напълно се срамувам за това, което се опитвах да ти направя. — Насили се да се усмихне. — Сега разбирам защо Господ запазва отмъщението за себе си. Когато слабото и тленно човешко същество се опитва да отмъсти, всичко се проваля много лесно.
— Нещата често се объркват между мъжете и жените — тъжно каза той. — Учудващо е как човек се опитва да оцелява. Съвкуплението изглежда много по-лесно между животните, които не съзнават.
Може би това беше нейният проблем — мислеше прекалено много. Тя въздъхна:
— Не знам защо ти казах всичките тези лоши неща за себе си. Предполагам, като изкупление за лошото си поведение.
Пръстите му стиснаха нейните.
— Доста съм поласкан, че избра да бъдеш откровена с мен. Спри да се самонаказваш, Клер — прегрешенията ти са нищожни, повече са резултат на объркване, отколкото на злонамереност.
— Жена на моята възраст не може да бъде толкова объркана.
Той се отдалечи за миг, после метна фрака си над раменете й.
— Лягай си. Аз ще се погрижа за нещата ти. Никой няма да разбере какво… се е случило.
Дори сега това бе от значение за нея. С негова помощ тя слезе от масата. Все още не можеше да погледне в лицето му, но му беше благодарна, когато забеляза, че отново бе обул панталоните си. Колкото повече прегради, има между тях, толкова по-добре.
Измъкна се през вратата и тихичко прекоси заспалата къща. Имаше пълнолуние и месечината хвърляше достатъчно светлина, за да й покаже пътя.
Чак когато стигна до спалнята си, забеляза, че кърви. Истеричен смях се изтръгна от гърлото й. Означаваше ли това, че вече не е девствена? Можеше ли някой да бъде частично девствен? Никълъс трябваше да знае, но не можеше да си представи, че ще му зададе такъв интимен въпрос, дори да беше отговорен за състоянието, в което се намираше.
Като откри една подложка и попи кръвта си, мислеше с иронична усмивка, че вече беше прелъстена, без да се е забавлявала от това. Тя обви одеяло около тялото си и се сви до прозореца, твърде напрегната, за да си легне.
Неохотно, сякаш трябваше да докосне открита рана, тя върна мислите си на онези умопомрачителни мигове, когато ослепя за всичко друго, освен за страстта. Потрепери, щом споменът и желанието я връхлетяха, усети как топлина облива най-чувствените й места.
За първи път наистина разбра как страстта може да заслепи някого за истината, благоприличието и здравия разум. Никога дори не й беше минавало през ум, че ще и се случи така нелепо, толкова вулгарно — та тя бе лишена от девствеността си на билярдната маса. Ако не беше тази неочаквана болка, сега с Никълъс щяха да бъдат любовници.
Макар от неясните думи на омъжените жени да беше разбрала, че при изгубване на девствеността се изпитва болка, Клер бе останала с впечатление, че неразположението е минимално и бързо преминава. Очевидно жените се различаваха и по болката, която изпитват. Трябваше ли да се радва, че тази болка я спаси от крайното безумие? Или да съжалява? Вероятно можеше да бъде по-щастлива, ако безвъзвратно беше отхвърлила добродетелите — определено щеше да е по-малко объркана.
Сега, когато и страстта, и болката затихнаха, Клер се чудеше дали беше планувала малкото си отмъщение с тайната надежда, че Никълъс щеше да я покори с опияняващата си мъжественост. Ако беше успял, в този момент щеше да спи в леглото му на топло и защитена в прегръдките му. Грешница, но щастлива.
Клер вдигна поглед към луната, понесла се безпристрастно над множеството хора, подслонени в Лондон. Според западната митология месечината винаги е била жена — Диана, богинята на луната — е била девственица. Какво щеше да прави богинята на Никълъс? Диана вероятно щеше да захвърли лъка, стрелите и диска си и да го придърпа в мъхнато лоно на гората.