Тя обви одеялото по-плътно около гърдите си, разсъждаваше колко бе пропуснала в стария си живот заради упоритата си решителност. Въпреки че от време на време я спохождаха тайни съмнения, повечето можеше да ги пренебрегне с времето. А после мислите й се понесоха към Никълъс и тя постепенно се отпусна, но понякога все още се свиваше в нервни тръпки.
И макар накрая да си призна, че беше лъжкиня и недостойна за християнка, тя не можеше да отхвърли напълно морала. Душата й все още вярваше, че ще бъде грешно да стане любовница на Никълъс. Ако му се отдадеше само за да задоволи похотта си, щеше да се презира веднага след като желанието й бъде задоволено. И според верния си практически усет, тя щеше да постъпи като глупачка, ако се доверява на мъж, който нито я обича, нито иска да се ожени за нея.
В тези дни положението на любовниците вероятно беше неопределено. Но въпреки че Никълъс беше изненадващо любезен с нея след нощта, в която и двамата претърпяха разочарование, тя не можеше да си представи, че ще желае дълго да бъде около него. И затова може би Клер щеше да има успех в постигането на една от целите си: да го накара да я отблъсне. В този случай успехът нямаше да я направи много щастлива. С въздишка тя стана от прозореца и си легна. Не можеше да промени нещастните събития от вечерта и твърде скоро разбра каква жена ще бъде сега — вече нямаше да има фасада, зад която да се крие. Вместо това тя напрегна мислите си върху въпроса, как на сутринта да погледне в лицето Никълъс.
Недовършените дела принудиха Никълъс да напусне рано къщата, за което тя беше благодарна. Трудно можеше да повярва колко малко време беше минало, откакто Клер връхлетя в живота му — струваше му се, че бяха изминали години и много усложнения, а не няколко седмици. Връзката им щеше да се промени след тази вечер и нямаше представа какво би се случило след това. Той я желаеше повече от всякога и въпреки това изпитваше същото чувство на разочарование, толкова измъчващо го, колкото й нея.
Когато привърши с делата си, обмисли да спре в някое много скъпо, много дискретно заведение, където момичетата бяха красиви, опитни и мили. Незабавно отхвърли тази мисъл — любенето с непозната нямаше да намали желанието му към Клер и сигурно щеше да го направи повече самотен, отколкото задоволен.
Къщата му беше близо до Хайд Парк и Клер често се разхождаше в този час, така че реши да мине по този път, преди да се прибере. И тъй като денят беше студен, паркът беше доста безлюден и скоро забеляза Клер и прислужницата, която я следваше.
Той дръпна юздите и нареди на коняря си да се прибере вкъщи, после безмълвно освободи домашната прислужница само с жест на ръката. Когато се доближи на няколко крачки до Клер, тя се извърна и го погледна. Беше облякла много обикновена рокля и имаше сенки под очите, но както обикновено запази самообладание…
— Имаш забележителен талант да се появяваш и изчезваш — прошепна тя. — Като котка.
Той мушна ръката й под лакътя си и те бавно се насочиха към малкото езеро, наречено „Серпентина“.
— Радвам се, че разговаряш с мен.
Тя въздъхна и отклони поглед.
— Няма причини да ти се сърдя. Всичко, което ми се случи, се дължи на собственото ми своеволие и безразсъдство.
— Може да не изпитваш чувството, че си лоша християнка, но определено не си преодоляла чувството за вина.
Тя извърна глава и му отправи възмутен поглед.
— Предполагам, че така бих го нарекла, ако ми тежи нещо на съвестта.
Той потупа отпуснатите й върху ръката му пръсти.
— Добре. Харесвам те повече, когато ми се сопваш. По-нормално е.
Устните й се разтеглиха в неохотна усмивка.
— Ако нормалното означава желание да те ударя през лицето, мисля, че съм в добро състояние.
— Първото правило на циганите в боя е никога да не удряме юмрук върху някой, който е с десет сантиметра по-висок от теб.
— Ще го запомня.
Те достигнаха края на езерото, където патици шумно се гмуркаха във водата, а две момчета се опитваха да потопят играчките си под строгото наблюдение на бавачките. Никълъс кимна към лодките.
— Люсиен каза, че през юни в чест на победата тук ще се проведе празненство. Принц-регентът вероятно на „Серпентина“ ще възпроизведе битката при Трафалгар.
— Наистина ли?
— Самата истина — увери я той. — Плюс фойерверките, парадите и веселието, общонароден панаир за непретенциозни зрители. Ако искаш да видиш спектакъла, ще дойдем отново в Лондон.
— Не мога да гледам два месеца напред — едва си представям как ще мине утрешният ден. — Тя вдигна поглед и втренчи в него дълбоките си сини очи. — Не може да продължаваме повече така. Разбира се, вече си го забелязал.