— Ние сме тук за това, но ние също сме ти задължени, Даяна. Една стипендия допринася за доброто име на училището, а твоята е една от най-добрите, които някога е печелила „Сейнт Мерин“. Предполагам, знаеш това.
— Мис Фортиндейл наистина изглеждаше зарадвана.
— Повече от радостна е, Даяна. Тя е очарована. Всички сме.
— Благодаря, мис Бенбау.
— И, разбира се, родителите ти също трябва да са очаровани.
— Да — съгласи се Даяна леко резервирано. — Татко е много доволен. Идеята да уча в Кеймбридж му харесва, защото винаги е искал той сам да отиде. Ако не бях спечелила стипендията, за Кеймбридж и дума не можеше да става: щях да стигна само до… — светкавично тя си спомни, че мис Бенбау бе завършила в Лондон, и се поправи: — … до един от новооснованите университети.
— Някои от новооснованите вършат много добра работа — каза мис Бенбау с лек укор.
— О, да, разбира се. Но когато си си наумил нещо, смяната му с друго е вид провал, както и да го гледаш, не е ли така?
Мис Бенбау не искаше да се отклоняват в тази посока.
— А майка ти? Тя също би трябвало да е много горда от успеха ти.
Даяна я погледна със сивите си очи, с които сякаш виждаше много повече от останалите хора в главата на другия.
— Да — отвърна тя безучастно, — точно това изпитва мама.
Веждите на мис Бенбау леко се вдигнаха.
— Искам да кажа, че сигурно е много горда от моя успех — обясни Даяна.
— Положително — натърти мис Бенбау.
— Опитва се. Всъщност наистина бе много мила — уклончиво заговори Даяна. Тя пак фиксира мис Бенбау с очи. — Защо майките все още мислят, че заслужава много по-голямо уважение да си достойна в леглото, отколкото да имаш мозък? Не би ли трябвало да бъде обратното?
Мис Бенбау премигна. Можеше да изникне нещо неприятно от разговора с Даяна, но тя го прие на-право.
— Мисля — отговори разсъдливо, — че бих заместила „заслужава по-голямо уважение“ с „разбираемо“. В края на краищата светът на „мозъка“ е тайнствена затворена книга за повечето майки, така че те не се чувстват сигурни в него. Но те всички естествено се мислят за авторитети в другото и смятат, че там могат да разберат и помогнат.
Даяна се поразмисли.
— Но „заслужаващ уважение“ някакси се намесва в това, въпреки че не мога съвсем да разбера защо — отвърна, леко бърчейки вежди.
Мис Бенбау поклати леко глава.
— Дали не смесваш уважение и конформизъм? За родителите е естествено да искат децата да съответстват на образец, който разбират. — Тя се подвоуми и продължи: — Не ти ли е минавало през ума, че когато дъщерята на жена-домакиня предпочита да прави кариера, тя косвено критикува майка си? Всъщност казва: „Животът, който е бил достатъчно добър за теб, майко, за мен не е добър.“ Майките, както и другите хора, много не ги е грижа за това.
— До сега не съм си го мислила — призна Даяна. — Искате да кажете, че в себе си те се надяват дъщерите им да се провалят в своята кариера и така да докажат, че майките през цялото време са били прави?
— Бива те бързо да скицираш, нали, Даяна?
— Ама това наистина следва, не е ли така, мис Бенбау?
— Мисля да не търсим повече следствия в момента. Къде отиваш през ваканцията, Даяна?
— В Германия — отговори тя. — Бих предпочела да отида във Франция, но Германия ми се струва по-полезна.
Побъбриха малко и за това. След това мис Бенбау отново я поздрави и пожела всичко хубаво в университетския й живот.
— Ужасно съм благодарна за всичко. Така се радвам, че вие всички сте толкова доволни — каза Даяна. — Странно — добави съсредоточено, — аз си мисля, че практически всяка би могла да бъде добра в леглото, ако си науми. Искам да кажа, дори и да няма много ум. Затова не виждам защо…
Но мис Бенбау отказа да бъде отново въвлечена в темата.
— О! — възкликна тя. — Това е мис Таплоу. Знам, че гори от нетърпение да размени няколко думи с теб. Ела.
И успешно извърши прехвърлянето. Мис Таплоу едва що малко предпазливо започна да поздравява Даяна, а мис Бенбау вече им бе обърнала гръб и се намери срещу Бренда Уоткинс. Честити на Бренда, чийто малък годежен пръстен очевидно се класираше над всички възможни стипендии във всякакви университети. И дочу гласа на Даяна:
— Да съм само жена и нищо друго — поразява ме безизходността в тази работа, мис Таплоу. Искам да кажа, че в това не можеш да получиш никакво повишение, нали? Е, само ако се заловиш да бъдеш куртизанка или нещо подобно…
— Просто не разбирам откъде взема всичко това — възкликна мисис Бракли с объркан вид.
— Е, не е от мен — отговори мъжът й. — Понякога и аз съм пожелавал малко повече интелект да се появи в нашето семейство, но, доколкото знам, не е ставало. Не мисля, обаче, че има голямо значение откъде е дошло.