Даяна я погледна сериозно:
— Джанет, имам впечатлението, че капанът много скоро ще щракне.
— Капанът? Мила моя, познавам те вече от десет години. През цялото време и двете сме се променили забележително малко, не мислиш ли? Четири години съм учила медицина, не забравяй. Може би съм единствената ти клиентка с такова образование. Интересно. Ако това, което мисля, е вярно, може да преразгледам знанията си. Виж, приятно е да имаш хубави дрехи и прочие, но цената на този начин на живот е доста по-висока, отколкото ми се струва разумно. И той би бил толкова досаден при по-голяма продължителност на времето, не мислиш ли?
Погледът на Даяна оставаше спокоен и твърд.
— Откога мислиш това, Джанет?
Лейди Тюли сви рамене.
— Трудно е да се каже, мила, тъй като е толковатрудно да се приеме за истина. Но подозрениятами се превърнаха в убеждение преди около три години.
— И не си казала на никого?
— Не. Бях като омагьосана. Исках да видя какво ще стане. В края на краищата, ако бях права, имах предостатъчно време да чакам. Ако ли не, щеше да бъде без значение. Познавам те, Даяна. Вярвам ти. За мен нямаше сериозна причина да се намесвам в работитети досега. Но вече ще се пръсна от въпроси, раз-бира се.
Даяна я погледна. Джанет Тюли бе приспособила маниерите си към своето обкръжение твърде успешно и не показваше нищо друго освен лека умора. Даяна се усмихна и бегло погледна стенния ча-совник.
— Добре — съгласи се, — но само половин час.
— Първо един основен въпрос — започна Джанет. — Дали забавящото действие ще бъде последвано от ускорено разрушаване, ако препаратът престане да се внася в организма?
— Не — отвърна Даяна. — Метаболизмът просто се връща към нормата.
— Чувствам облекчение. От време на време ме преследваше мисълта, че един ден мога да премина от средна възраст към старост за около пет минути. А сега за вторичните ефекти и реагиране на стимули. Питах се, дали не съм открила…
Въпросите продължиха повече от половин час и бяха прекъснати от позвъняване на телефона. Гласът бе на мис Талуин.
— Съжалявам, мис Бракли. Знам, че не искахте да ви прекъсват, но мис Саксоувър е на телефона за трети път. Казва, че е спешно и важно.
— Добре, Сара. Свържи ме.
Даяна направи жест за да задържи лейди Тюли, която се готвеше да си тръгне.
— Здравей, Зефани. Какво има?
— Става дума за „Дар“, Даяна. Татко реши, че е по-умно да не ти звъни той самият.
— Какво е станало?
— Избухнал пожар. Жилищното крило изгоряло. Татко едва се измъкнал.
— Добре ли е?! — попита Даяна разтревожено.
— О, да. Успял да се изкачи на покрива и да премине в централната част на зданието. Съумели са да ограничат пожара и той не се е разпрострял извън жилищното крило. Татко иска непременно да знаеш, че според полицията пожарът е умишлен.
— Но кой би искал да го направи? Не би могло да има причина…
— Полицията със сигурност предполага, че първо е имало кражба, а след това е причинен пожарът, за да я прикрие. Не са открили следи. Невъзможно е да се разбере какво са взели. Иска да ти кажа, че няма защо да се безпокоиш, знаеш за какво. Там няма нищо, което да е било свързано с него.
— Разбирам, Зефани. Това е хубаво. Но баща ти… Съвсем сигурна ли си, че не е ранен?
— Не е, Даяна. Казва, че само си одраскал коляното и изпокъсал пижамата.
— Слава Богу — въздъхна Даяна.
Още няколко думи и тя остави слушалката с леко разтреперана ръка. Половин минута втренчено и безизразно гледаше стената срещу себе си, докато едно помръдване на Джанет Тюли не я върна към действителността.