Твърдението очевидно е събудило по-сериозно внимание сред акционерите, отколкото може да се очаква да се прояви към съобщение, произлизащо от такъв източник, което вероятно се дължи на факта, че мис Бракли е научен работник, носител на високи научни степени по биохимия от университета в Кеймбридж, прекарала е няколко години в съвременна биохимична изследователска работа преди да насочи таланта си към развитието на своя забележително успешен бизнес в област, където конкуренцията е небивала и клиентките — пословично капризни…“
Млад мъж, леко намръщен, показа пасажа на своя колега.
— С други думи тя може би е открила нещо. „Чувствително увеличение на очакването“ не ни говори много, но явно е било достатъчно, за да пусне муха на „Треднидъл“ и другите. Смятам, че трябва да продаваме тези Общи Евентуалности, преди играта да е загрубяла.
Не само те двамата взеха това решение.
Играта загрубя.
„Таймс“ ограничи коментарите си до финансовата страна и влиянието върху застрахователните акции. Без да уточнява причината, той упрекваше онези, които са позволили преценките им да бъдат увлечени от необосновани слухове и по този начин са поощрили панически реакции в една от обикновено най-стабилните секции на пазара.
„Файнаншъл Таймс“ беше по-конкретен, но също предпазлив. И той не одобряваше резултата от едно може би безотговорно съобщение, но същевременно привличаше вниманието към забележимото повишение на химикалите, особено на тези на „Юнайтид Комънуелс Кемикълс“, което започнало приблизително по същото време, когато застрахователните акции започнаха своето второ спадане.
„Експрес“, „Мейл“, „Нюз Кроникъл“ — всички споменаваха твърдението на мис Бракли, но запазваха неясно мълчание за подробностите. Нямаше, например, никаква цифра за предполагаемото увеличение на живота, само едно непотвърдено с нищо допускане, че хората може би ще живеят малко по-дълго. И за всеки случай не му беше отредено важно място, а бе отпечатано сред полувалидните неща на женската страница.
Но „Мирър“ бе направил нещо по-добро. Бе от-крил, че мисис Джоузеф Макмартин (или мисис Маргарет Макмартин, както той по-интимно предпочиташе да я нарича), жената на управителя на борда на директорите на „Треднидъл“ и „Западна застрахователна компания“, бе неизменна клиентка на „Нефертити“ от осем години. Той бе публикувал снимка на мисис Макмартин, придружена с друга отпреди десет години. Липсата на разлика впечатляваше. Цитираха се думите й: „Нямам нито грам съмнение в искреността на твърденията на мис Бракли. И не съм единствената. Стотици жени, чийто живот е преобразен от нейното откритие, са й точно толкова признателни, колкото и аз“. Но и в този вестник не бяха уточнени подробностите на твърдението.
„Телеграф“ бе интервюирал лейди Тюли, която казала, несъмнено покрай другите неща: „Природата е несправедлива към жените. Ние цъфтим трагично кратковременно. Досега науката, която преобрази света, ни пренебрегваше, но ето че мис Бракли като посланица на Олимп ни предлага това, което всяка жена желае — дълго лято на пълен цъфтеж. Много е вероятно това да доведе до спадане на сегашното темпо на разводите“.
Даяна започна неделята като се съгласи на различни интервюта. Но увеличаващия се брой на предложенията я накара да се откаже от работа на парче и да организира пресконференция. Започна се с много цинизъм, насмешливост, пиперливи нецензурни приказки. Даяна дори малко скастри присъстващите и прекъсна увода си с думите:
— Вижте, аз не предизвиках тази среща. Вие напирахте да се срещнете с мен. Не се опитвам да ви продам нищо. Пет пари не давам дали вярвате на думите ми или не. От това фактите няма да станат други. Ако искате да продължавате умно да се майтапите, можете — макар че вашите лица ще се изчервят, не моето. Но за сега да се разберем. Днес вие задавате въпроси, аз ще ви кажа някои от отговорите.
Никой не може да убеди напълно участниците в една пресконференция. Успехът му намалява още повече, когато не се отговаря на някои възлови въпроси. Въпреки това, когато участниците се разотиваха, някои от тях бяха по-унили и замислени, отколкото при пристигането.
Не можеше да се каже кои от неделните вестници просто бяха решили да пропуснат темата и кои — че не си струва да нарушават вече заплануваните макети на страниците си. Някои предпазливо я споменаваха. Но „Проул“ и „Радар“ бяха убедени, че е привлекателна за читателите и бяха променили оформлението на почти готовите си късни издания, за да я коментират ентусиазирано: „ИСКА ЛИ ЕДНА ЖЕНА ДА ЖИВЕЕ ДВЕСТА ГОДИНИ?“ питаше „Проул“. „КОЛКО ЖИВОТА ЩЕ ИМАТЕ?“ интересуваше се „Радар“. „Науката не се задоволява да обърква държавните мъже само с водородната бомба, сега ни изправя пред най-големия човешки проблем на всички времена“, обявяваше той. „От лабораториите излиза обещанието за нова продължителност на живота на цялото човечество — нова възраст, която за някои вече е започнала с откриването на антигерона. Как антигеронът ще подейства на вас?“ И така нататък. Последният пасаж изискваше незабавно правителствено решение за положението на старите пенсионери при новата обстановка.