— Вече отминахме тази опасност, Даяна. Дори ако работата сега се потули, всичко ще бъде преоткрито и лансирано не след дълго. Ти вече направи каквото трябва. Няма нужда да излагаш на опасност и самата себе си.
— Върнахме се към основното ни различие, Франсис. Ти смяташ, че откритието може да върви по собствен път, а аз мисля за съпротивата, която то може да срещне. Ами тази сутрин вече чух проповед по радиото… — И тя му изложи същността. — Това са институциите, които ще се борят за своето съществувание. Боя се от тях. Те могат да забавят нещата с век или повече.
— Ти рискуваш много — каза Франсис, — може да е двеста и петдесет години от живота ти.
— Не ти подобава, Франсис — тя поклати глава. — Откога някой изчислява рисковете в броя на годините, които вероятно би могъл да изживее? Ако такъв ще е страничният продукт, по-добре да спрем лишеина ние самите. Аз не смятам, че е такъв.
Франсис разтвори длан и заразглежда пръстите на ръката си.
— Даяна, откакто открих „Дар“, много хора са работили тук. Стотици до сега. Идваха и си отиваха. За повечето от тях не ми е останал никакъв спомен. Но други никога не бяха забравени. Някои бяха самонадеяни. Други се чувстваха отговорни за нещо. Разбира се, човек чувства отговорност за всеки тук, но в повечето случаи това е дълг. А в редки — е нещо по-лично, нещо съвсем на друго ниво. Когато веднъж си почувствал този вид отговорност, тя не може просто да спре, само защото вече нямате пряка връзка. Тя може би не е явна, не е осъзната, докато нещо не я извади на бял свят, но независимо от това тя е тук. Това е като да си оказвал влияние на малка група хора, може би непреднамерено, което ги е насочило в определена посока. От този миг придобиваш поне частична отговорност за това, което ще се случи по-нататък. Сега изпитвам точно това.
Даяна погледна краката си. Размишляваше.
— Не виждам защо — рече тя. — Разбира се, ако ти знаеше, че и аз знам нещо за лишеина, би могло да бъде така. Но ти не знаеше.
— Не знаех — съгласи се той. — Значи не е съзнателно свързано с него. Свързано е с теб. Нещо, което като че ли ти се е случило, докато беше тук. Не знаех какво беше, но го усещах.
— Но не направи нищо по този въпрос през цялото това време, нали?
— Никой, който успява толкова добре, колкото успяваше ти, няма особена нужда от помощ и съвети — уточни той.
— Но смяташ, че сега имам?
— Препоръчвам само предпазливост по отношение на личната ти безопасност.
— За която поемаш върху себе си, след цялото това време, и лична отговорност — отбеляза Даяна рязко.
Франсис поклати глава.
— Съжалявам, ако го приемаш като вмешателство. Мислех, че можеш да ме разбереш.
Даяна вдигна очи. Изучаваше лицето му.
— Разбирам — каза с внезапна горчивина. — Разбирам много добре. Ти си баща, който се чувства отговорен и загрижен за своята дъщеря. — Устата й трепереше. — По дяволите, върви по дяволите, Франсис, върви по дяволите! О, Боже! Знаех, че трябва да стоя далеч оттук!
Тя стана и се върна до прозореца. А Франсис гледаше гърба й. Бръчките над веждите му и браздата между тях станаха по-дълбоки. Той бавно каза:
— Бях толкова по-стар от теб.
— Имаше ли значение — отвърна Даяна, без да се обръща. — Това някога имало ли е значение!
— Достатъчно стар, за да ти бъда баща…
— Беше. И въпреки че беше, какво значение има? И сега ли си? Не разбираш ли, Франсис? Ние променихме дори и това. Колко по-стар си от мен сега?
Той продължаваше да гледа нейния гръб, но с ново, доста объркано изражение в очите.
— Не знам — изрече бавно и замълча. — Даяна… — започна Франсис.
— Не! — избухна Даяна. И се обърна. — Не, Франсис, не! Няма да те оставя да използваш това. Аз… Аз…
Тя замълча и избяга във вътрешната стая.
12
Неделните вестници бяха отприщили бента. В понеделник вече имаше заглавия:
ВСЕ ОЩЕ ОЧАРОВАТЕЛНА НА ОСЕМДЕСЕТ? („Мирър“)
ЗАДНИТЕ РЕДОВЕ ЗА МЛАДЕЖИТЕ? („Скеч“)
ОТСТЪПЕТЕ НА СТАРИТЕ („Мейл“)
ПРИОРИТЕТ ЗА ДОМА И ХОРАТА („Експрес“)
АНТИГЕРОНЪТ ПОСТАВЯ МОРАЛНИ
ПРОБЛЕМИ („Нюз Кроникъл“)
БЕЗ ПРИВИЛЕГИИ ЗА БОГАТСТВОТО („Тръмпитър“)
НОВ ПОДХОД КЪМ ВЪЗРАСТТА („Гардиън“)
Май само „Таймс“ продължаваше да разглежда въпроса без още да произнася присъда.