Без особена причина, само защото беше най-близо до нея, Даяна взе първо „Тръмпитър“ и зачете уводната му статия.
„Почти национален скандал е, че торите са позволили най-голямото откритие на епохата да се развие и експлоатира от частно предприятие на цени, достъпни само за богатите безделници. Идеята, че тези, които могат да си позволят да заплатят, ще живеят по-дълго от онези, които не могат, е престъпление срещу хората в една демокрация, престъпление и срещу цялата идея за благоденстваща държава. «Тръмпитър» изисква в името на народа правителството да национализира незабавно антигерона. Нито миг повече той не може да остане привилегия на шепа хора. Настояваме за честен дял за всички. Запасите антигерон трябва да бъдат конфискувани, центровете за прилагане преместени в болниците, а на хората да се раздадат карти, които им позволяват да получат безплатно имплантиране под закрилата на Националния здравен кодекс. «Дял и разпределение» трябва да бъде паролата. И той трябва да бъде за семействата на работниците, които произвеждат богатството на тази страна, преди всичко…“
В „Мейл“:
„Наша първа грижа естествено са старите хора. На тях преди всичко трябва да им се дадат още няколко години живот. Би било неизлечимо петно върху честта на тази страна, ако на младите се позволи да грабнат новото чудотворно лекарство за себе си, докато възрастните умрат още по-скоро поради липсата му. Трябва да се създаде незабавно строг ред на приоритетите, като се започне от най-възрастните, ред напълно свободен от влиянието на богатството или поста…“
В „Телеграф“:
„Нито принципът «Обслужен по реда на пристигането», нито отстъпване под виковете на организирани секции на общността ще създадат адекватно ръководство в използването на последното научно чудо, което, ако първите доклади се потвърдят, тъкмо попадна в нашето полезрение. То трябва, разбира се, да се направи достъпно за всички. Рим обаче не е построен за един ден и проблемът за разпределението по начин, който най-добре ще служи на националните интереси, докато се осигури снабдяване, което да отговори на търсенето, изисква сериозно разглеждане. Без съмнение съдбата на нацията зависи в голяма степен от мъдростта и опитността на тези, които ръководят нашата икономическа политика и направляват едрата ни индустрия. Тяхната способност да гледат в перспектива като правило ги е издигнала до сегашните им постове. Но точно те доста често не доживяват да видят плодовете. Ако техните очаквания за живота могат да бъдат продъл-жени…“
В „Мирър“:
„Жените от цялата страна се питат днес как ли ще се чувстват, ако бъдат млади на шейсет-седемдесет години не само по сърце, но все още млади в лицето и фигурата.
Първо, това ще означава много години, през които ще можете уверено да се изправите пред огледалото, без в подсъзнанието да ви боде въпросът: «Не губя ли любовта му със загубата на хубостта си?»
Ще означава и повече сигурност. Колко често сте си казвали: «Ах, само да бях знаела това, което знам сега, когато бях по-млада!» В бъдеще, когато антигеронът ще ни поддържа, няма да има нужда вече да го казвате. Вие ще можете да използвате вашия положителен опит — една опора, едновременно проста и усъвършенствана.“
В „Газет“:
„По-дълъг живот ЗА ВАС — БЕЗПЛАТНО!…
Шест щастливи читателки на «Газет» ще бъдат между първите, което вече преминават в новата епоха. ВИЕ бихте могли да сте една от тези, които ще получат най-новата обработка с антигерон абсолютно безплатно. Трябва само да подредите следващите дванайсет облаги от възможността да живеете по-дълго според тяхната важност така, както вие я виждате…“
Даяна прегледа останалите вестници. Помисли над тях няколко минути. Вдигна слушалката.
— Добро утро, Сара.
— Добро утро, мис Бракли. Добре, че използвахте пряката си линия. Другият телефон е блокиран, откакто отворихме. Горката Вайолет долу пощурява. Всеки вестник, всички маниаци и практически всички търговски организации в страната искат на секундата да се свържат с вас.
— Кажи й да нареди на телефонистката да не приема повече обаждания — каза Даяна. — Кой е дежурен във фоайето?
— Хиксън, струва ми се.
— Добре, кажи му да затвори вратите и да не пуска никого, освен записаните клиентки и хората от персонала. Ако иска да повика някого на помощ. Ако отвън се събере тълпа, да извика полиция. Няколко шофьори и опаковчици постави на входа за снабдителите и на задния вход. Ще им се заплати допълни-телно.
— Добре, мис Бракли.
— И, Сара, ще ме свържеш ли с мис Брендън?
Мис Брендън се обади след малко.