— Люси! — започна Даяна. — Прегледах вестниците. Всички представят нещата тенденциозно по един или друг начин. А аз искам да знам какво наистина мислят и говорят хората. Избери пет-шест интелигентни момичета от персонала и ги впрегни в работа. Обиколете кафенета, кръчми, барове, бързи закуски, даже перални — навсякъде, където хората говорят и разберете какво всъщност са схванали. Обхванете колкото може по-широк кръг хора. Върнете се към четири и половина, за да докладвате. Не избирай никоя, която има склонност много да пие. Всяка от вас ще получи по четири лири за разноските от мис Трафорд. Всичко ясно ли е?
— Да, мис Бракли.
— Добре. Тръгвай и ги изкарай навън, колкото е възможно по-скоро. Кажи на мис Талуин да ме свърже с мис Трафорд.
Тя уреди няколко финансови въпроса с мис Трафорд и отново се обади на мис Талуин.
— Мисля, че днес ще е по-добре да не съм тук, Сара.
— Сигурна съм в това — одобри мис Талуин. — Хиксън казва, че във фоайето има вече пет-шест души, които отказват да си вървят, докато не говорят с вас. Смятам, че ще ви устроят нещо като обсада. По обяд ще бъде съвсем трудно.
— Виж дали може да уредиш персоналът да влиза и излиза през съседните сгради. Не искам да разпусна хората, ако някои клиентки успеят да се промъкнат, трябва да бъдат посрещнати както винаги, за да не губят вярата си, че всичко при нас е наред. Нещата трябва да продължат колкото е възможно по-дълго.
— Да — каза мис Талуин неуверено. — Ще направя каквото мога.
— Разчитам на теб, Сара. Ако ти трябвам, може да се свържеш с мен на домашния ми телефон.
— Очаквам, че ще опитат да ви намерят в апартамента ви, мис Бракли.
— Не се тревожи, Сара. Имаме двама много едри, много добре платени портиери. Желая ти всичко хубаво.
— Надявам се — въздъхна мис Талуин.
— Не е етично — оплакваше се административният директор. Огледа групата, присъстваща на обичайното сутрешно съвещание на „Апийл Артс Лимитид“. — Четири пъти се опитвах да убедя тази жена да ни открие сметка. Всеки път отговорът бе един и същ. Тя нямала намерение да работи мащабно, масовият пазар не я интересувал, зависело от лични препоръки. Казах й, че един ден ще бъде принудена да разшири дейността си и ние чудесно можем да й организираме кампания и че имаме мрежа от хора на различни нива, които ще й предоставят за нас отлични препоръки. Предложих й да пробва най-добрите ни услуги на номинална стойност. А тя каза: не, благодаря. Имала цялата клиентела, която е в състояние да обслужи. Изложих й същността на „разширявай или умри“. И пак — не. А сега! Кой я е хванал? Кой държи сметките й! По дяволите, държи ли казах? Само по-гледнете днешните вестници. И всичко това е без-платно! — Е, ама който го е направил, я е хвърлил направо в… ъъъ… калта — продължи административният директор. — Не е почеркът на нито един от хората, които познавам. Каква касапница! Бих казал, че е аматьор.
— По-добре да го хванем и да го назначим — предложи някой. — Бива си го в натопяването, трябва да признаете.
Административният директор изсумтя.
— Целта на тази агенция е да изтъква качествата на клиентите си, а не да ги съсипва и да цапа имената им. Популярността може да създаде лоша слава, но само толкова; а това е много повече — каза той студено. — Който е направил това е заплаха за цялата ни професия. Той може изцяло да разклати вярата на публиката в почтеността на рекламата. Да внушаваш надежда и вяра е едно, да се позоваваш на гадни чудеса е съвсем друго.
Най-младият член на групата се изкашля стеснително. Неотдавна бе завършил университета в Оксфорд. Работеше във фирмата малко повече от година, но бе племенник на административния директор и всички лица с внимание се обърнаха към него.
— Чудех се — започна той. — Искам да кажа, ние като че ли приемаме за установено, че всичко това е напълно лъжливо. В края на краищата, почти всички вестници тази сутрин… — поспря, обезкуражен от техните изражения. — Само една идея… — заключи вяло.
Административният директор толерантно поклати глава.
— Не мога да очаквам да схванеш всички тенденции за няколко месеца, Стивън, ти знаеш. Хитро е, признавам, но това е такава хитрост, която се самовзривява. Пет пари не давам кой я е измислил. Но не е етично.
Телеграма до Секретаря на Вътрешното министерство:
„Сър, на специално спешно заседание на Общия съвет на братството на Британските собственици на погребални бюра, проведено днес, единодушно бе приета следната резолюция: Съветът изразява пред правителството сериозната загриженост на членовете на Братството по отношение на субстанцията антигерон. Използването на това средство, ако бъде разрешено, няма да закъснее да предизвика спад на търсенето на нашата професия, водещ до висока степен на безработица сред членовете. Братството най-сериозно настоява незабавно да се предприемат мерки производството и приложението на антигерона да се обявят за незаконни.“