„съобщението на британската преса за откриването на вещество, което ще увеличи нормално очакваната продължителност на живота, не изненада много добре информираните граждани от Народните републики на СССР. Хората в Русия са добре запознати с пионерската работа в тази област на отдела по гериатрия в държавната клиника в Комск под ръководството на героя на съвет-ската наука другаря доктор А. Б. Кристанович. Учените в СССР не са особено впечатлени от недоказаните претенции, направени в Лондон. Те посочват, че това развитие на въпроса, основаващо се несъмнено на работата на Кристанович, е експлоатирано в Англия от капиталистически интереси и че предявените претенции следователно могат да се смятат за преувеличени по причина на частно печалбарство.
Така за пореден път се демонстрира в работата на А. Б. Кристанович примерът, който постоянно се дава на останалия свят от бързия прогрес на съветската наука…“
— Добър вечер, полицай.
— Добър вечер, сър. Добре ли сте?
— Малко пийнал, полицай. Не обръщай внимание. Не пиян, не със стомашно разстройство. Само леко пийнал.
— По-добре да си вървите вкъщи, сър.
— На път съм, полицай. Живея наблизо. Това е съвършено изключително, съвършено изключи-телно.
— Радвам се да чуя, сър. И все пак, ако бях на ваше място…
— Но не знаеш защо се напих, нали? Ще ти кажа. Заради тази жена с нейния анти… анти… ами антинещо.
— Антигерон ли, сър?
— Точно така. Антигерон. Ами, виждаш ли, интересувам се от статис… статистика. Работих над това. Щом веднъж това анти-антинещо заработи, ние всички ще започнем да гладуваме. След по-малко от двайсет години всички ще гладуват. Много тъжно. Затова се напих. Твърде изключително.
— Добре, сър, ще трябва да се погрижим то да не заработва, нали така?
— Няма полза, полицай. Желанието да оцелееш е прекалено силно. Няма да можем да го спрем. Индивидуалното желание да оцелееш е част от жизнената сила. Всичко е въпрос на равновесие. Твърде многото жизнена сила е саморазрушителна. Мислил ли си някога за това, полицай?
— Не мога да кажа, че съм мислил, сър. А сега няма ли да е по-добре да се приберете? Минава полунощ, знаете ли.
— Добре, полицай. На път съм. Само исках да ти кажа, това е всичко. Всички ще гладуваме след по-малко от двайсет години. Много сериозно положение. Не забравяй, че съм ти казал.
— Ще запомня, сър. Лека нощ.
— Лека нощ, полицай.
13
— Къде си? — попита лейди Тюли.
— Тук отвън. Ела насам, Джанет — повика гласът на Даяна.
Джанет Тюли пристъпи към прозореца.
— О, Даяна! Каква възхитителна градина, точно тук горе. Никой никога не би се досетил.
— Обичам своята градинка — Даяна се изправи и свали ръкавиците си. — Радвам се, че си успяла да влезеш.
— Мила моя, без твоя специален пропуск нямаше да мога и да се доближа. Май си хванала цял корпус портиери да те охранява.
— Необходимо е, за съжаление — каза Даяна. — Трябваше да се измъкна навън в един търговски фургон, за да се добера до това предаване в понеделник и да изпратя двойница през главния вход с моята кола, за да мога да се завърна безопасно. От тогава съм затворница. Ела и седни. Ще пием кафе, докато ми разказваш какво става.
— Не мога да остана дълго. Безумно съм заета.
— Добре ли върви?
— Имаш предвид лигата? О, да. Лидия Уошингтън бе избрана за водачка. Това е добър избор, готова е да работи като дявол и не се бои от никого и от нищо. Вече оформи добро ядро на един съвет вчера и страшно се забавлява при това.
— Както изглежда, ти също, Джанет.
— О, да. Единствената неприятност е, че не ти оставя много време да спиш. Няма значение. Все пак това ще може да стане и после. Но, Даяна, скъпа моя, наистина ти свалям шапка. Сега, когато се огледахме една друга, видяхме, че сме жени и дъщери на половината върхушка. На четирима министри от кабинета, на трима други министри, на двама архиепископа, на три графа, пет виконта, на ръководители на дузина компании от външното разузнаване и половин дузина банки, на двайсет и трима членове на правителството, осем члена на опозицията и други подобни. В добавка имаме тесни връзки, които не са съвсем брачни, с много други влиятелни хора. Така че, както виждаш, по един или друг начин не са много нещата, които не знаем или не бихме могли да научим.
— Точно това искам. През последните три дни връзката ми със света бяха само вестниците и Би Би Си. И мъничко Сара в офиса. Заключавам, че главната неприятност идва от „Тръмпитър“?
— О, да, там имаше прелестна поредица. Но в понеделник разбраха, че не са заложили на коня, който трябва от партийна гледна точка и горкият редактор изхвърча с трясък. Още на другия ден излязоха с подкрепа на линията на опозицията. Експлоатация на работниците. Перспективата за три живота, прекарани на заводската скамейка. Неизбежно увеличение на безработицата. Невъзможност да се изплащат адекватни пенсии дори ако пенсионната възраст се вдигне със сто години. Липса на възможности да повишение. Фаворизиране на богатите. Фаворизиране на интелектуалците. Фаворизиране на всички висши административни и ръководни кадри. Окопаване на монарха. Тази посока беше лоша и бързо я изоставиха. Липса на възможности за младите. Липса на млада кръв навсякъде. Повишение на цените, дължащо се на повишените изисквания от увеличеното население. Срив в Националното здравеопазване, изправено пред проблеми на пренаселение и така нататък. Призив към всички синдикати да организират масови протестни акции. Намек за обща стачка, ако из-ползването на антигерона не се обяви за престъпно деяние.