Но каквито и да бяха причините, Даяна вече разбираше, че борбата нямаше да бъде между отделни прослойки, както си бе представяла, а по-скоро ще прилича на някакъв мащабен турнир пред много публика. Успехът може би щеше да е променлив.
Обмисли ситуацията и реши, че развитието на нещата по-скоро ще подпомага първоначалния й стратегически план, отколкото да го затруднява.
Лесната победа във фаза първа бе удовлетворителна. Открила бе и слабите места в силите на противника. Но въпреки това грижливо изработеното разписание би могло да се преобърне с главата надолу. Има един неясен промеждутък, когато не е сигурно дали резервите ще могат да се хвърлят напред навреме, за да се използва предимството.
Но след като прочете във всеки вестник подчертано с линии съобщение, че пиесата в събота вечер ще бъде отложена от девет и петнайсет за девет и трийсет, за да се даде възможност на мис Даяна Бракли да направи изявление за антигерона, усети, че вече може да се заеме с втората фаза…
Вратите на асансьора се отвориха и малка група излезе в коридора. Първо Даяна — в полувечерна рокля от бледосива коприна, с дълги бели ръкавици, смарагд, висящ на шията, с лека, обточена с кожа около шията наметка на раменете. Зад нея — Люси Брендън и Сара Талуин. Първата облечена не толкова очебийно, но също с подходящ за случая вид. Сара — в доста строга тъмносиня рокля, която подхождаше на отговорността й за протичането на заседанието. И накрая — Отили, прислужничката на Даяна.
Портиерът във фоайето стана от масата си и се приближи със загрижен вид.
— Вън има доста голяма тълпа, мис Бракли — каза той. — Бихме могли да сложим няколко стола в един фургон и да ви изведем пак по този начин, ако же-лаете?
Даяна погледна през големите стъкла на вратата. Около сто човека, прецени тя, главно жени. Мъжете са двайсетина, има двама с фотоапарати. Колата, пазена от помощник портиера, стоеше до бордюра зад тях.
— И без това малко сме закъснели, сержант Трант. Мисля, че ще използваме колата.
— Добре, мис.
Сержантът прекоси фоайето, отключи вратата и излезе. Жестът му към тълпата бе съвсем повелителен. След кратко колебание тя се раздели на две и направи тесен проход по стълбите и тротоара.
— Слава Богу, само временно сме величества — измърмори мис Брендън на мис Талуин. — Представи си да преминаваш през това няколко пъти на ден.
Сержантът, след заплашително оглеждане на тълпата, която понечи да се събере отново, отвори широко вратата. Трите дами с Даяна начело пристъпиха напред. Отили остана да се суети неспокойно във фоайето. До тротоара помощник портиерът, който бе докарал сивия ролс и го пазеше, държеше вратата отворена, приготвена за нея. Люси долови глас, който казваше:
— Четирийсет, разправят. Изглежда като момиче, нали?
Даяна прекоси площадката и заслиза. Фотографите включиха светкавиците си.
Три бързи щраквания прозвучаха едно след друго.
Даяна залитна и се хвана за лявата си страна. Тълпата стоеше замръзнала. Червено петно се появи под ръката й. Кръв струеше между пръстите на бялата й ръкавица. Аленото петно оцветяваше все по-широко бледосивата коприна. Даяна направи стъпка назад, сви се, хлъзна се надолу по стълбите…
Светкавиците на фотографите отново грейнаха…
Помощник портиерът изостави колата и се хвърликъм Даяна. Сержантът бутна настрана Люси Брендън и хукна надолу по стълбите. Даяна лежешеотпусната със затворени очи. Двамата портиерисе опитаха да я вдигнат. Един глас каза тихо и властно:
— Не я пипайте.
Сержантът се огледа и видя младолик мъж в добре ушит тъмен костюм и очила с рогови рамки.
— Лекар съм — обясни той. — Можете да й навредите. По-добре веднага повикайте линейка.
Наведе се над Даяна и взе ръката й, за да провери пулса.
Сержантът изтича нагоре по стълбите, но откри, че е изпреварен. Отили вече бе с телефон в ръка.
— Линейка, да, бързо, бързо! Елате веднага при „Дарлингтън Маншънс“, да, една лейди беше застреляна…
И затвори.
— Хвана ли го? — попита тя.
— Кого? — попита сержантът.
— Човека, който направи това — каза Отили нетърпеливо. — Дребен мъж в шлифер със зелена филцова шапка. Беше отляво — съобщи тя и изтича долу при Даяна и доктора.
Сержантът я последва и погледна над тълпата. Бъркотията бе навсякъде. Мъжът трябва да си бе отишъл преди някой да успее да разбере какво е станало. Докторът, коленичил до Даяна, вдигна поглед.