Почти всички на площада се обърнаха, за да погледнат фургона. Полицаите се затичаха към него.
— Тя ни донесе дара на живота, а нейната награда е смърт. Но идеите се раждат от съзнанието и духа, а не от едно женско тяло, което може да бъде застре-ляно…
Полицаите стигнаха до фургона и заблъскаха по задните му врати, но гласът продължаваше:
— Какво знаете за живота вие, страхливци, които толкова се боите от него, че го смазвате? Какво право имате да отказвате живота за нас? Какво право имате да казвате на нас, които ви дадохме живота, на вашите майки, жени и дъщери, които обичат живота, че трябва да умираме преди да е нужно?
Един от полицаите смъкна шофьора от мястото му, седна и подкара колата.
— Край — каза контраалтовият глас.
Ораторът на плинта с облекчение гледаше как фургонът се отдалечава. Отвори уста да започне отново, но преди са издаде звук друг гръмовен женски глас го отряза, този път зад него:
— Не позволявайте това, че успяхте да скъсите един живот, да ви замае главите. Няма да позволим да скъсявате живота на всички. Срещали сме се с вас. Вие сте тъпаците, дръвниците, лудите. И сега довеждате лудизма до неговия логичен край. Днес не унищожавате машините, а унищожавате изобретателите, за да не изобретяват.
Сега повече полицаи се раздвижиха, бързаха запъхтени в новата посока.
— Да пречите, лишавате, противопоставяте и да убивате. Това ли е прекрасното ви кредо? Имало е тирани там, където животът е бил ценен малко, но и те не са били толкова тиранични, че да скъсяват живота на цялото население.
Полицаите не изгубиха време да се опитват да влязат в колата. Просто я избутаха и тя тръгна, както и първата, с прощалното: „Край“.
Когато трети глас нахлу от западната страна, полицаите, свалили каските си, за да избършат лицата си, изругаха, сложиха ги отново и тръгнаха натам.
Номер три имаше време да каже само две-три изречения, преди тази кола да бъде избутана.
Полицаите бяха започнали да разбират идеята. Заоглеждаха се за номер четири на изток и бяха до него почти преди да започне. Той успя да каже само: „Помнете Даяна Бракли, превърната в мъченица от силите на глупостта, реакцията и личните интереси“ — и последва останалите.
Всички се оглеждаха за друга кола, която можеше да проговори. Но не се показа никакъв номер пет. Вниманието на тълпата около колоната постепенно взе да се възвръща към плинта. Макар че не цялото, защото тук-там групички възмутено спореха. Ораторът се залови енергично да овладее отново своята аудитория, вдигна ръце за тишина и съседите на спорещите им казаха да престанат. Ораторът пое дъх и в този момент…
Далечната тълпа отвъд фонтаните започна да скандира, отначало несигурно, но с нарастваща решителност:
— Убийци!… Страхливци!… Женоубийци!…
Новата атака накара тълпите около оратора да се обърнат отново с изражение, което далеч не бе приветливо. Те се колебаеха. Самият оратор направи всичко възможно да привлече пак вниманието им, но само откъслечни думи надвиваха усилващото се скандиране.
Тълпата на оратора бавно взе решение и тръгна към противоположната.
Полицаи от всички посоки вече спринтираха, за да се срещнат, конни полицаи навлизаха в площада, под конските копита хвърчаха искри от паважа…
Понеделник бе много претрупан ден на „Бау Стрийт“.
Погребението се състоя в сряда. Когато свърши, огромната тълпа се разпръсваше тихо. Полицейските подкрепления, стояли наблизо, се оказаха ненужни. Угасиха цигарите си, пъхнаха се в колите и също си тръгнаха.
Останаха само планини от цветя.
Два часа по-късно много от лицата, видени на по-гребението, започнаха да се мяркат на „Трафалгар Скуеър“. Повече от час голямото открито пространство продължаваше да се изпълва, жените значително преобладаваха.
Полицията съветваше групите да се разпръснат и те го правеха, но след малко отново се образуваха.
Към седем започнаха да се появяват плакати:
и табелки, носещи само инициалите:
Млади жени бяха издигнати сред тълпата, за да хвърлят с шепи значки — бели кръгли плочки с буквите ЛНЖ върху тях във флуоресциращо оранжево.
Появи се огромен плакат, носен от четири души, с широк черен контур и гирлянда цветя на върха на всеки прът:
Няколко големи портрета на Даяна се вдигнаха над тълпата. Имаше и увеличена снимка — Даяна паднала на стълбите.