Започнаха да се забелязват признаци на подреждане и организация. Полицията разположи групи мъже, готови да направят кордон в горния край на „Уайтхол“.
Тълпата набъбваше и започна да се влива в автомобилното платно от южната страна. Движението на коли там постепенно замря. Полицията бързо спря трафика по „Уайтхол“, полицаите се подредиха в редица и преградиха улицата. Тълпата се стичаше в плътен поток през пътните платна и островчетата на спирките, покрай обездвижените коли и автобуси и стигна до кордона. Полицаите, заловили се за ръце, се мъчеха да я задържат, но тя прииждаше и прииждаше. Полицейският кордон се опитваше да остане на крака, наведе се напред и се разкъса. Откъслечно ликуване долетя от задните редици и тълпата потече по „Уайтхол“ с плакати и табелки, които се полюшваха над потока.
След малко първата редица запя. Далеч назад песента също беше подхваната.
Когато част от тълпата излизаше от площада, в него нахлуваха нови хора от съседните улици. Пътниците от спрелите автобуси излизаха и също се присъединяваха.
Силата на песента нарасна, когато началото на процесията достигна до края на „Даунинг Стрийт“:
В далечния край на „Уайтхол“ имаше друг полицейски кордон, по-силен от първия, но и той се огъна под натиска и направи път. Тълпата потече към парламента.
Високоговорител изрева тежко:
ИС-КА-МЕ АН-ТИ-ГЕ-РОН!
Тълпата го поде, многогласното й скандиране отскачаше като ехо от стените на Абатството до Правителствените кабинети, от „Сънтрал Хол“ до фасадата на парламента.
ИС-КА-МЕ АН-ТИ-ГЕ-РОН!
ИС-КА-МЕ АН-ТИ-ГЕ-РОН!
— Министър-председателят бе впечатлен. Призна си — каза Лидия Уошингтън на Джанет Тюли. — Спектакъл съвсем в стила на историческата традиция на демонстрациите, го нарече той. Тогава му казах: „Ето, това е, Уили. Какво ще правиш? Ще си вземеш ли бележка? Или ще ме отпратиш, за да превърна Лигата за нов живот в политическа партия, която ще се бие с вас на следващите избори със зъби и нокти? Или пък да използваме третата възможност за граждански безредици — каквото можеха нашите баби, можем го и ние.“
— Но мила Лидия — отговори ми той, — аз съм против гражданските безредици. Те са скъпи, разбутват реда и освен това съпротивителните движения пораждат и идеи, за които организаторите им никога не са си помисляли. Признавам, хората от нашите пейки в парламента биха съжалявали, ако видят, че възниква една нова и вероятно много популярна партия. Опозицията ще съжалява дори още повече. Тя вече е дълбоко разпокъсана, както знаеш. Възможно е някои от нейните съвсем изтъкнати представители да преминат към вас. Има и една много застойна черта в крайното ляво крило на опозицията, заради която много от интелектуалците й я понасят изключително трудно дори в най-добрите й времена. Мисля, че опозицията по-скоро би предпочела да загуби от нас, отколкото да бъде вътрешно разцепена от ново предизвикателство. Нашата собствена партия, трябва да призная, също далеч не е единомислеща по въпроса за антигерона. Много хора изглежда още не са научили, че ако отвърнеш лицето си от науката, тя ще те ритне отзад като муле. Въпреки всичко, не се съмнявам, че бихме могли да го прокарам, ако е във властта ни да го направим.
Джанет сви вежди.
— Какво е искал да каже?
— Получил е писмо. Показа ми го. Написано е в една болница от някой си доктор Саксоувър, който, както ме увери той, е добре известен биолог. Дали не каза биохимик. Нещо такова във всеки случай. Писмото е от понеделник, два дни след смъртта на Даяна. Доктор Саксоувър казва, че знае всичко за антигерона и го произвежда от години, макар и не за Даяна, но го пазел в тайна с надеждата да намери друг източник на материала. Антигеронът произлиза, пише той, от лишей, който расте, доколкото знае, само в Северна Манджурия. Министър-председателят каза, че собствените му сведения потвърждават това. Но че тази сутрин получил писмо въздушна поща от своя агент в Хонког, който съобщава, че китайските власти са създали голямо ново селско колективно стопанство в област, която включва цялото известно пространство с лишея и разораването на почвата вече е започнало. Според д-р Саксоувър и по най-оптимистичните му преценки никога не е имало лишей, достатъчен за приготвяне на антигерон за повече от три-четири хиляди души. А сега няма да има ни-какъв! Следователно никакъв антигерон няма да може вече да се произведе. Министър председателят добави: