— Наивен човек е този доктор Саксоувър. Изглежда гледа на събитията като на просто съвпадение.
— А ти? — попитах го аз.
— Светът не прие антигерона много сериозно. По-скоро бе сензация в мъртъв сезон, може би с някакъв съвсем дребничък атом от истина в нея. Но китайците са много гъвкав народ. И имат превъзходно разузнаване. Забележи колко подходящо е това за тях. Съвсем случайно всичкият лишей, който би причинил огромни неприятности, изчезва. Не можеш да кажеш нищо, освен „много жалко“. Не би имало смисъл да вдигаш гюрултия за нещо, което вече не съществува, нали? Техният собствен проблем с пренаселеността е много сериозен. Ако трябваше да прибавят и продължителност на живота към забележителната си плодовитост, страната им скоро ще се пръсне по шевовете. Можем да се съмняваме — добави той замислено, — дали всичкият лишей при разораването е отишъл в земята. Ще бъде интересно да се наблюдава, дали някой от техните лидери не показва признаци на изключителна издръжливост през идните години. Но все пак лишеят става абсолютно недостъпен за всички останали. И това ни оставя с нашите проблеми.
Аз се съгласих:
— Точно така, Уили, фактически това е добре дошло за вашето правителство, нали? Толкова на място, че никой няма да му повярва, което не ти е от полза.
Той се заоправдава:
— Да, ами какво предлагаш? Не можем да отглеждаме растението. Дори ако този мъж Саксоувър накара ботаниците да получат спори от него, лишеите със спори ли се размножаваха? Ако ботаниците могат да го отгледат, би отнело много години да се въведе такава технология. Дори и тогава е съмнително, че би могло да се произведе приблизително достатъчно количество.
Казах му:
— Въпреки това, нещо такова трябва да се направи, Уили. В този случай категорично не е вярно, че не може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Сега, когато ги обработихме всичките, той непременно ще им липсва. Много вероятно е да поискат да обявят война на Китай. Ще реват като дете, на което са дръпнали играчката. Какво има?
Той внезапно широко бе отворил очи:
— Ти улучи, Лидия — отвърна сияещ.
— Аз само казах…
— Какво казваш за да успокоиш дете, което е загубило любимата си играчка?
— Ами — „Не плачи, миличко, ще ти купя друга“.
— Точно така — отвърна той и отново засия.
„Както слушателите на последния ни осведомителен бюлетин вече са чули, снощи министър-председателят се е обърнал към парламента с въпрос за антигерона.
Правителството, каза той, в последно време му отдели много сериозно внимание. Ако изявлението изглежда на обществеността малко закъсняло, то е защото правителството горещо желаеше да не повдига напразни надежди. Но хората вече би трябвало да се запознаят с фактите. Те са: откритието на антигерона е научен триумф, той отново показа на света, че британската наука не отстъпва на нито една. За съжаление, когато сте направили откритие, не следва, че сте намерили и неограничени количества от материала, необходим за вашето откритие. Напротив, много вещества отначало се произвеждат много трудно и на необикновено висока цена. Би посочил пример с алуминия, който при откриването бил по-рядък и в резултат по-скъп и от платината. Сегашното положение с антигерона не е много по-различно. В момента той може да се получи само в миниа-тюрни количества от изключително рядък вид лишей. Правителството се е консултирало с изтъкнати учени в опитите да открие методи, чрез които добивът би могъл да се увеличи до степен той да стане достъпен за всички. За съжаление, учените не могат да предложат незабавни пътища за повишаване на добива. Но правителството твърдо възнамерява да промени възможно най-скоро това състояние на нещата.
В резултат правителството предлага десет милиона лири стерлинги, за да субсидира веднага науката за постигането на тази цел.
Премиерът не се съмнява, всъщност отчетите за научния ни прогрес го правят уверен, в успеха на британския ум, британската воля и британските знания. Те в много близко бъдеще ще успеят да произвеждат антигерон за всеки мъж и жена в тази страна, които пожелаят да го използват…“
15
Франсис Саксоувър спря колата си там, където от второкласния път се отделяше алея и завършваше с бяла порта. На горната греда старателно бе написано: ФЕРМА ГЛЕН. Обърна се малко наляво и видя къщата. Изглеждаше удобна и бе като част от пейзажа, построена от местни сиви камъни може би преди три века. Сякаш израстваше от самия хълм. Бе разположена на малка издатина и гледаше към езерото с блестящите си прозорци в бели рамки. Малката й градина бе с цъфнали хризантеми. Зад къщата се издигаше стръмен скалист гол склон. От северната й страна няколко по-ниски постройки я свързваха с голям обор. Син дим се издигаше от един от двата комина и се носеше към склона. Ферма, несъмнено. И също така — несъмнено ферма, която не работи.