След няколко мига съзерцание Франсис излезе, отвори портата и вкара вътре колата. Караше бавно. Паркира на разширението на алеята близо до къщата. Поседя малко преди да отвори.
Не тръгна веднага към къщата. Замислено отиде до края на равната издатина, застана и загледа през градината тихата водна повърхност. Прекара в неподвижно съзерцание близо минута. Когато понечи да се обърне, нещо до крака му привлече вниманието му. След няколко секунди се наведе да го вземе. Гледаше го безизразно върху дланта си. После ъгълчето на устата му леко потрепна. Пусна парченцето лишей и се обърна към къщата.
Яко селско момиче отвори вратата.
— Мисис Ингълс? — попита Франсис.
— Мисля, че е в обора, сър. Ще й кажа. Как ви е името?
— О, само й кажете, че съм от класификационните власти на областта — отговори той.
Бе въведен в голяма, ниска, удобна всекидневна: бели и сиви стени, няколко превъзходни картини с цветя, дървени въглени тлееха зад излъсканата медна решетка на камината. Той гледаше през прозореца, когато вратата се отвори.
— Добро утро… — започна познат глас.
Франсис се обърна.
— О! — възкликна тя. След това по-тихо: — О! — И се олюля…
— Глупаво е да се държиш така — каза Даяна неуверено, когато се съвзе. — О, Боже, ще се разплача. — И го направи. — Не съм ревла, не съм — прошепна тя през сълзи. — Никой никога не ме е карал да плача, освен теб. О, по дяволите!
След десет минути, донякъде дошла на себе си, тя каза:
— Но как разбра, Франсис?… И как научи къде да ме търсиш?
— Мила моя, не съм, както се казва, роден вчера. В акта нямаше нищо нередно. Беше върховно постижение на изкусна практика. Но имаше признаци — внезапното ти посещение в „Дар“, твоето държание, изборът на някои фрази. Да открия мисис Ингълс, която живее тук, беше трудно. Усложнено бе от погрешната ми представа, че трябва да търся безименна дама, неотдавна заминала за чужбина.
— Имах известни неприятности, докато накарам мисис Ингълс да се установи тук за постоянно — каза Даяна. — И все пак беше по-лесно, отколкото би могло да бъде, защото аз съм мисис Ингълс.
Франсис се вторачи в нея, сварен неподготвен.
— Това наистина не ми мина през ума. Всъщност, спомням си, че ми каза, че не си омъжена. Той ли е… ти ли си…
Даяна поклати глава.
— Като казах, че съм мисис Ингълс, имам предвид, че бих могла да бъда. Практиката да се разведеш с един съпруг, но да си запазиш името му намирам за доста спорна, но… — Замълча, а после каза: — Беше отдавна. Когато си млад, когато това, което искаш, е недостъпно, си склонен доста отчаяно да търсиш някакъв друг начин на живот. Но това не е добра основа за брак. Беше кратък… и нещастен, колкото и малко да трая… Така че не опитах да се омъжа отново. Бях си намерила работа… и в общи линии се държах за нея… Тя ме поддържаше доста заета…
— Удовлетворена ли си от работата си сега? — попита Франсис.
Тя обърна сивите си очи към него и го погледна твърдо.
— Знам, че не я одобряваш. Ти току-що каза „изкусна практика“. Мек, учтив термин в сравнение с това, което много хора биха казали, ако знаеха… Е, добре, беше безскрупулна манипулация. Не ме интересува как би могло да се нарече. Има неща, които са прекалено важни, прекалено необходими, за да оставиш някакви конвенционални скрупули да застанат на пътя им. И според мен това е едно от тях. Не се гордея със средствата, но съм удовлетворена от работата си. Би могло да се стигне до проливане на кръв, дори до нещо като гражданска война, но досега успяхме да минем без нито едно от двете. Хората по-късно ще имат време да се замислят над това и ще има повече неприятности. Твърде много, може би. Но сега това няма голямо значение — на децата са обещани техните бонбончета и те ще обърнат всичко надолу с главата, ако не си ги получат. Но неприятностите са предстоящи. И американците, и руснаците вече са отделили по-големи суми от нас за изследвания. Може да не им е харесвало да го правят, но няма как. Ние започнахме. И другите национални науки трябва да се съобразяват с английската в днешно време. Истинските неприятности ще дойдат по-късно. Бихме могли да минем и без кръвопролития, но няма да е лесно. Ако сега заработим по женския проблем, ако категорично се заемем с подобряване на изхранването, ако направим нещо, за да намалим самоубийствената раждаемост, бихме могли да уредим всичко без много тревоги. Само снабдяването с храна ще се ограничи за известно време. Искам да получим homo diuturnus или homo vivax, както и да го нарекат. Да бъде готов да чака зад вратата. — Замълча. Заразглежда внимателно лицето на Франсис. Мина половин минута. — Ти си шокиран! Ти! — възкликна тя. — Но може ли твоят шок да се сравни с шока на млада жена, която открива, или мисли, че открива, че… О, още не знам кое от двете… че нейното призвание е било… било нарушено от… от… О, Боже! Нима ще ме накараш да го изрека, Франсис?…