— Повече от добре — увери го Джордан. — Никой не би могъл да го оперира по-сполучливо, повярвайте.
— Ако не ти вярвах, нямаше да лежа тук — каза Серино. — Но щом съм толкова добре и трябва да чакам няколко дни, какво правя в тази потискаща стая? Искам да си вървя вкъщи.
— По-добре е да останете. Трябва да ви се слагат лекарства в окото. И ако се получи инфекция…
— Всеки може да ми сложи няколко капки — възрази Пол Серино. — След всичко, което стана, жена ми Глория се справя доста добре. Искам да се махна оттук!
— Ако сте решили да си ходите, не мога да ви задържа — каза Джордан. — Но трябва непременно да си почивате и да не се движите.
След три четвърти час един санитар избута Серино с инвалидната количка до колата му. Тони вече беше докарал лимузината пред входа на болницата. Моторът бе запален.
Серино бе платил сметката за болницата в брой, постъпка, зашеметила дежурния касиер. След като шефът му щракна с пръсти, Анджело започна да отделя стодоларови банкноти от дебела пачка, която извади от джоба си, докато не превиши сумата. Касиерът беше силно впечатлен.
— Разкарай се — изсъска Серино, когато Анджело се опита да му помогне да стане от количката: санитарят я беше докарал до колата и бе пуснал спирачките на колелата. — И сам мога. Какво си мислиш, че съм сакат ли?
Отблъсна се и се изправи, олюля се за миг, докато се закрепи на крака. Беше облечен с всекидневните си дрехи. Над оперираното му око имаше метален предпазител с многобройни дупчици.
Бавно се отпусна на предната седалка. Разреши на Анджело да затвори вратата вместо него. Анджело седна отзад. Тони подкара, но щом излезе на улицата, не улучи завоя. Колата подскочи.
— Божичко! — изкрещя Серино.
Тони се наведе над кормилото.
Мина през Централния тунел и излезе на магистралата на Лонг Айлънд. Серино се разнежи.
— Знаете ли какво, момчета — усмихна се той щастливо, — чувствам се чудесно! Толкова се бях притеснил покрай тази подготовка, най-после ме оперираха! И както казах на доктора, изобщо не боля. Разбира се, усетих първата игла.
Анджело се сви на задната седалка. Още от началото се гнусеше да влезе в операционната. Когато видя как Джордан насочва огромната игла към лицето на Серино, точно под окото, едва не припадна. Мразеше иглите.
— Но след това — продължи Серино — не усетих нищо. Дори заспах. Можеш ли да повярваш? А, Тони?
— Не, не мога — нервно рече той.
— Когато се събудих, всичко бе свършило — каза Серино. — Джордан може да е магаре, но е страшен хирург. И знаете ли какво? Мисля, че е хитър. Знам, че е практичен. Може и да започнем бизнес с него, той и аз. Какво ще кажеш, Анджело?
— Интересна идея — рече Анджело без ентусиазъм.
12
7:45 ч сутринта, събота
Манхатън
Тъй като беше събота, Лори не бе навила будилника. Ала все пак се събуди преди осем, отново разтревожена от кошмара за Шели. Помисли си някак между другото дали ще се успокои, ако се види с някой колега.
Въпреки че не беше дежурна, бе решила да отиде в службата. Независимо от намеренията си не успя да отхвърли от работата предишната вечер, когато Лу я закара у тях. При Лори виното и работата не се съвместяваха.
Когато излезе, бе приятно изненадан от свежия есенен ден. Слънцето вече бе слабо, зимно, но небето беше ясно и не бе студено. Тъй като бе събота, нямаше движение и изгорели газове по Първо авеню. На Лори й бе приятно да се разходи до Тридесета улица.
Отиде веднага в регистратурата, за да провери случаите за деня. С облекчение видя, че няма нови кандидати за нейната поредица починали от свръхдози. Графикът беше запълнен с обичайните за петък вечер убийства и катастрофи.
После Лори се запъти към лабораторията по токсикология. Слава богу, не трябваше да се крие от Джон де Врийс. Той сигурно нямаше да дойде в събота. С радост забеляза, че работливият Питър е както винаги при най-новия газов хроматограф.
— Все още никакъв замърсител — каза й той. — Но с огромния нов образец, който получихме вчера, може да извадим късмет.
— Какъв образец? — попита Лори. — Кръв ли?
— Не — отвърна Питър, — чист кокаин, взет от червата.
— От чии черва? — поинтересува се тя.
Питър погледна етикета на образеца пред него.
— Уендъл Морисън. Един от случаите на Фонтуърт от вчера.
— Но как е взел образец от червата?