Джордан непринудено й разказваше надълго и нашироко за работата си.
— Всичко върви по вода — каза й той. — Намерих заместничка на Марша, която е десет пъти по-добра от нея във всяко отношение. Не зная защо толкова се безпокоях, че трябва да търся друга секретарка. И операциите ми са успешни. Никога не съм правил толкова операции за такъв кратък период. Дано и занапред е така! Вчера ми се обади счетоводителят и ми каза, че този месец ще бием рекорда.
— Радвам се — рече Лори.
Изкушаваше се да спомене за разкритията си през деня, но Джордан не й даде възможност.
— Мисля да открия още един кабинет — рече той. — И дори да взема съдружник, който да преглежда пациентите втора ръка.
— Какво значи пациенти втора ръка? — попита Лори.
— Които не са за операция — обясни Джордан. Мярна келнера и го повика, за да поръча втора бутилка вино.
— Днес разгледах пробите на Мери О’Конър — поде Лори.
— Предпочитам да разговаряме за по-весели неща — прекъсна я Джордан.
— Не те ли интересува какво открих? — попита Лори.
— Не особено — отвърна Джордан. — Освен ако не е нещо странно. Не мога да се занимавам с нея. Трябва да продължавам. В края на краищата за общото й здравословно състояние отговарях не аз, а интернистът й. Виж, щеше да е друго, ако бе умряла по време на операция.
— Ами останалите ти пациенти, които бяха убити? — попита Лори. — Искаш ли да поговорим за тях?
— Всъщност не — каза Джордан. — Има ли смисъл? Не можем да ги върнем.
— Просто си помислих, че сигурно изпитваш нужда да поговорим за тях — рече Лори. — На твое място щеше да ми се иска.
— Това ме потиска — призна Джордан. — Но каква полза да го обсъждаме! Предпочитам да се съсредоточа върху положителното в живота си.
Лори се вгледа в лицето му. Лу каза, че изглеждал нервен, когато го попитал за смъртта на пациентите му. Сега тя не забелязваше и следа от нервност. Видя само категоричното му нежелание да мисли за неприятни неща.
— Върху положителното, например, че вчера си оперирал Пол Серино? — запита Лори.
Дори да бе доловил присмехулния й тон, Джордан не се издаде.
— Точно така — каза той, готов начаса да сменят темата. — Горя от нетърпение да му оперирам и второто око и да не го виждам повече.
— Кога ще стане това? — попита Лори.
— До една седмица — отговори Джордан. — Искам само да се уверя, че първото е добре. Изтръпвам при мисълта за евентуални усложнения. Не че ги очаквам. Операцията мина идеално. Ала той отказа да остане в болницата и не мога да бъда сто процента сигурен, че получава лечението, от което се нуждае.
— Е, вината няма да бъде твоя — рече Лори.
— Не съм сигурен, че Серино ще е на същото мнение.
След десерта и кафето Лори се съгласи да разгледа апартамента на Джордан в Тръмп Тауър. Беше впечатлена още от мига, когато влезе. Точно отпред, почти на височината на жилището, беше осветеният връх на Краун Билдинг. Тя влезе в хола — от него се виждаше Пето авеню до Емпайър Стейт Билдинг и Центъра за световна търговия. На север се простираше част от Сентръл Парк с лъкатушещите, окъпани в светлина алеи.
— Разкошно е — каза Лори.
Беше смаяна от панорамата. Докато разглеждаше Ню Йорк, усети, че Джордан е застанал точно зад нея.
— Лори! — прошепна той.
Тя се обърна и се озова в силната му прегръдка. Ъгловатото му лице беше осветено от светлината, която струеше през прозорците от златистия връх на Краун Билдинг. Устните му бяха леко разтворени, той се наведе, за да я целуне.
— Ей! — каза тя и се измъкна. — Дали да не пийнем нещо?
— Твоето желание е закон за мен — рече Джордан с тъжна усмивка.
Лори беше малко изненадана от себе си. Разбира се, не беше толкова наивна да смята, че жестът на Джордан е неочакван. В края на краищата излизаше с него вече три вечери и го намираше за привлекателен. И все пак, кой знае защо, си имаше едно наум.
— Е? — промърмори Тони, когато Анджело се върна на масата от телефона при мъжката тоалетна.
Устата на Тони беше пълна. Тъкмо я беше натъпкал. Взе салфетката и избърса кръга от сметана и сирене около устните си.
Бяха в малък денонощен ресторант в сутерена на „Астория“. Идеята да отидат там беше на Тони, но Анджело нямаше нищо против, тъй или иначе трябваше да се обадят на Серино.