Лори реши да се обади на Джордан. Не бе служител на градската управа, не бе зависим от някаква група или нечии интереси и би трябвало да събере смелост и да съобщи за опасността. Не беше сигурна, че той ще иска да се забърква, но реши да опита. На второто позвъняване Джордан вдигна слушалката, ала звучеше доста запъхтян.
— На стационарния велосипед съм — обясни той. — Радвам се да те чуя толкова скоро. Надявам се, че вечерта ти е харесала. За мен бе истинско удоволствие.
— Беше чудесна — увери го тя. — Още веднъж ти благодаря.
Вечерта беше хубава и Лори бе почувствала облекчение, след като Джордан се бе ограничил с несполучлива целувка.
Запозна го с последните случаи в серията умрели от свръхдоза. За нейно облекчение той звучеше наистина разтревожен.
— Сега искам да те попитам нещо — каза Лори, — както и да те помоля за една услуга. Шефът на Службата по съдебна медицина не желае да направи публично изявление за серията. А аз държа на това, защото съм убедена, че ще спасим човешки живот. Съществува ли някакъв друг начин тази информация да стане обществено достояние и би ли се съгласил да я огласиш?
— Чакай малко — каза Джордан. — Аз съм офталмолог. Не съм чак такъв специалист в тази област. Искаш от мен да дам някакво изявление за серия смъртни случаи вследствие на свръхдоза наркотик? Няма начин, ще бъде неуместно.
Лори въздъхна.
— Възможно ли е да размислиш?
— Нямам и намерение да размислям — отвърна Джордан. — От подобни неща трябва да съм далеч. Не забравяй, че ние с теб подхождаме към медицината от противоположни точки. Аз гледам на нея откъм клиничната й страна. Пациентите ми са твърде високопоставени. Едва ли ще им е приятно да чуят, че съм се забъркал в някаква афера с наркотици, независимо от коя страна на закона съм застанал. Ще започнат да се двоумят и докато разбера какво става, те вече ще ходят при друг лекар. В днешно време в офталмологията има невероятна конкуренция.
Лори не се и опита да спори. Стана й съвършено ясно, че Джордан Шефилд няма да й помогне. Тя му благодари, че й е отделил от времето си, и затвори телефона.
Оставаше един-единствен човек, към когото би могла да се обърне. Макар че гледаше доста песимистично на вероятността да срещне радушен прием, преглътна гордостта си и позвъни на Лу. Тъй като не знаеше домашния му телефон, тя се обърна към полицейското управление с молба да му предадат да я потърси. За нейна изненада той се обади почти незабавно.
— Здравей, как си? — Изглежда, се бе зарадвал на обаждането й. — Хем си мислех да ти оставя домашния си телефон. Сега ще ти го продиктувам.
Лори се пресегна за хартия и химикалка и записа номера.
— Радвам се, че се обади — продължи Лу. — Аз се разтакавам тук. Защо не дойдеш да хапнем?
— Друг път. Сега имам проблем — каза Лори.
— Аха. И какъв е той? — попита Лу.
Лори му разказа за двата смъртни случая от свръхдоза и за разговорите си с Бингам и Джордан.
— Много ми е драго, че съм последен в списъка ти — отбеляза Лу.
— Моля те, Лу, не се прави на обиден. Наистина съм отчаяна.
— Лори, защо ме мъчиш с това? — смъмри я Лу. — С най-голямо удоволствие бих ти помогнал, но не е работа на полицията. Казах ти го и предишния път. Разбирам проблема ти, но не знам как да ти помогна. Пък и според мен това в края на краищата не е твой проблем. Направила си всичко по силите си и си съобщила на началството. Ти си свършила своята работа.
— Не мога да сметна, че съм си свършила работата, и да спра, докато продължават да умират хора. Съвестта не ми дава — каза Лори.
— Какво ти рече паралията Джордан? — запита Лу.
— Страхувал се, че пациентите му нямало да го разберат — обясни Лори. — Каза, че не можел да ми помогне.
— Доста нескопосано оправдание — заяви Лу. — Чудно ми е как така е пропуснал да направи и невъзможното, само и само да помогне на дамата на своето сърце. Щеше да покаже какъв мъж е.
— Не съм дамата на неговото сърце — отвърна Лори и докато изричаше тези думи, осъзна, че не е трябвало да се хваща на уловката.
— Тоя твой принц май невинаги е прекрасен, а?
Тя му затвори телефона. Този човек можеше да те вбеси с грубостта си. Събра нещата си, взе и адреса на двойния случай на свръхдоза и беше на път да излезе, когато телефонът започна да звъни. Лори реши, че е Лу, и не вдигна слушалката. Телефонът иззвъня към двадесет пъти и млъкна, когато тя бе вече при асансьора.