Тони извади от жабката лист, на който бе написано нещо на машина. Светейки си с фенерчето, той намери нужния текст и го прочете на глас:
— Кендъл Флечър, тридесет и четири годишен, вицепрезидент на „Ситикорп“.
— Трябва да е той — каза Анджело и запали колата.
Тони пъхна списъка обратно в жабката.
Кендъл Флечър бе излязъл от блока, облечен в тренировъчен екип. Пресече Пето авеню на кръстовището със Седемдесет и втора улица и затича веднага щом стигна до парка.
Анджело се насочи към Източната алея. Двамата с Тони не изпускаха Кендъл от очи, докато той минаваше през отбивката, свързваща Седемдесет и втора с алеята, след което пое на север по лекоатлетическата пътека.
Анджело го изпревари със стотина метра, спря колата и включи аварийните светлини. Двамата с Тони слязоха.
Кендъл не беше единственият, който тичаше по алеята. Докато Тони и Анджело го гледаха как се приближава, покрай тях минаха десетина тичащи.
— Не мога да ги разбера тия хора, и туйто — заяви Тони с удивление.
Секунда преди Кендъл да се изравни с тях, те му препречиха пътя.
— Кендъл Флечър? — попита Анджело.
Кендъл спря.
— Да? — отвърна той въпросително.
— Полиция — заяви Анджело и показа значката си от районното на Озоун Парк. Тони също показа своята. — Съжалявам, че ви безпокоя по време на тренировка — продължи той, — но трябва да поговорим. Възложено ни е разследване във връзка със „Ситикорп“.
— Времето не е подходящо — каза Кендъл. Гласът му беше спокоен, но очите го издаваха. Съвсем определено нервничеше.
— Мисля, че няма смисъл да вдигате скандали — рече Анджело. — Няма да ви отнемем много време. Искаме да поговорим с вицепрезидентите, преди работата да стигне до съдебните заседатели.
— Но аз съм по шорти — възрази Кендъл.
— Няма проблеми — каза Анджело. — Ще ви закараме у вас, ще се преоблечете, после ще отидем в управлението да поговорим и ако съдействате на разследването, след един час пак ще си тичате.
Кендъл се съгласи, но не изглеждаше убеден. Тримата се качиха в колата и се върнаха до сградата на Пето авеню. Преди да последва Кендъл и Анджело в зданието, Тони остави картонче под предното стъкло. Носеше старата докторска чанта от черна кожа. Минаха покрай портиера, който не им обърна внимание, влязоха в асансьора и се качиха на двадесет и петия етаж.
Никой не проговори, докато Кендъл отключваше вратата на апартамента. Покани ги да влязат. Тони се огледа и закима одобрително.
— Чудесна обстановка — заяви той и постави докторската си чанта на масичката.
— Мога ли да ви предложа нещо, докато ме чакате да се преоблека? — попита Кендъл и посочи барчето.
— И дума да не става — каза Тони. — Нали разбирате, на работа сме, а когато сме на работа, не пием.
Анджело бързо огледа апартамента, докато Тони наблюдаваше Флечър. Той от своя страна наблюдаваше Анджело с объркано любопитство.
— Какво търсите? — извика Кендъл след Анджело.
— Проверявам дали няма други хора — отвърна той, връщайки се от кухнята на път за спалнята.
— Ей, не можете да претърсвате апартамента! — извика Кендъл. — Имате ли заповед за обиск?
— Заповед ли? — зачуди се Тони. — О, да, заповед за обиск. Все забравяме да я вземем!
Анджело се върна.
— Искам отново да се легитимирате — заяви Кендъл. — Това е безобразие!
Анджело бръкна в елегантното си сако и извади валтера.
— Ето ми я служебната карта — каза той, посочвайки на Кендъл да седне.
Тони щракна ключалките на докторската чанта.
— Значи грабеж? — запита Кендъл, вперил очи в пистолета. Той седна. — Заповядайте! Вземайте каквото ви харесва.
— Аз съм продавачът на лакомства — обяви Тони, докато вадеше от чантата малък цилиндър и дълга торба от прозрачен найлон.
Анджело се премести зад гърба на Кендъл с пистолета в ръка. Кендъл тревожно наблюдаваше Тони, който наду торбата с газ от цилиндъра. Газът бе очевидно по-лек от въздуха. Напълнил торбата, Тони стисна отвора й, после прибра цилиндъра в чантата. Приближи се към Кендъл, държейки торбата.
— Какво значи това? — разтревожи се Кендъл.
— Смятаме да ти предложим пътешествие на чудесата — усмихна се Тони.
— Не ми трябват никакви пътешествия — рече Кендъл. — Вземайте каквото искате и се махайте!
Тони разтвори гърлото на торбата и тя заприлича на миниатюрен въздушен балон. След това я хвана от двете срещуположни страни и с рязко движение я нахлузи на главата на Кендъл.