Затвори вратата след себе си и натисна копчето за автоматично избиране, което щеше да го свърже с Анджело.
— Кой е, по дяволите? — измърмори Анджело в просъница.
— Пречете ли вестника тая сутрин?
— Как да съм го прочел, като спях? Знаеш какво сме вършили цяла нощ.
— Намери Тони и оня плиткоумен бацил Травино и веднага елате тук — нареди Пол. — И пътем прочети вестника. Загазили сме.
— Франко! — учуди се Мари-Доминик. — Не е ли малко рано?
— Трябва да говоря с Вини — каза Франко.
— Вини още спи — рече тя.
— И аз така предполагах, но те моля да го събудиш.
— Сериозно?
— Напълно сериозно.
— Заповядай тогава — покани го Мари и отвори широко вратата.
Франко влезе.
— Иди в кухнята — каза му тя. — Кафето е готово.
Мари изчезна нагоре по стълбата, а Франко се отправи към кухнята, където завари малкия син на Вини вече на масата. Шестгодишният Вини младши трудолюбиво пляскаше с лъжица по купчинката палачинки пред себе си. Единадесетгодишната му сестра Розлин приготвяше следващата порция на печката.
Франко си наля чаша кафе, отиде в дневната, седна на белия кожен диван и се загледа в новия светлозелен дълговлакнест килим. Не му се вярваше, че още правят такива.
— Дано има защо! — изфуча Вини още от вратата.
Беше облечен в копринен индийски халат. Косата му, обикновено безукорно зализана назад, стърчеше на всички страни.
Без никакви обяснения Франко му подаде вестника. Вини го сграбчи и седна.
— И какво да чета? — изръмжа той.
— Виж статията за смъртните случаи от наркотици — каза Франко.
Докато четеше, Вини набръчка чело. После мълча към пет минути. Франко посръбваше кафето.
— Е, и какво? — каза Вини, вдигайки очи. Той тупна вестника с опакото на ръката си. — Защо, по дяволите, ме будиш за това?
— Нали видя последните имена — Флечър и другите? Снощи проследих Анджело и Тони. Те ги очистиха. Предполагам, че са очистили и другите.
— Добре де, защо? — запита Вини. — Защо с кокаин? Вече го раздават безплатно, що ли?
— Още не знам — призна Франко. — Даже не знам дали действат самостоятелно, или изпълняват заповедите на Серино.
— Изпълняват заповед — каза Вини. — Много са глупави, за да действат сами. Боже мой, това е лудост! Освен обикновените ченгета сега из града ще плъпнат и тия от Федералната полиция, че и от Отдела за борба с наркотиците. Какво, по дяволите, е намислил Серино? Да не е полудял? Просто не разбирам.
— И аз — каза Франко. — Но успях да вляза във връзка с един човек, който чрез други хора познава Тони. Сигурно ще те потърсят.
— Трябва да направим нещо — поклати глава Вини. — Това не бива да продължава.
— Не можем да решим какво да правим, преди да сме наясно какво цели Серино — рече Франко. — Дай ми още един ден.
— Само един — отсече Вини. — След един ден ще действаме.
Изправена пред Службата по съдебна медицина, Лори бе обзета от страх. Колко се променят нещата за един ден! Вчера и завчера влизаше и излизаше като хала, все едно притежаваше сградата, а днес се боеше да прекрачи прага. Причината се криеше в това, което й предстоеше, и тя го знаеше. Спокойствието, което я беше обхванало в апартамента й, беше изчезнало.
Приближавайки към сградата, Лори забеляза рой възбудени репортери, които я обсадиха. Бяха дошли заради сензацията — нейната сензация. Погълната от мисли за срещата с Бингам, тя изобщо не бе помислила за тях. За второто убийство в училището бяха дошли пак толкова, сега дори бяха повече.
Тя реши, че ще е по-добре да се свършва по-бързо, и влезе. Във фоайето веднага я разпознаха, пред лицето й изникна гора от микрофони, заваля дъжд от въпроси, засвяткаха фотоапарати. Лори безмълвно си проби път към вътрешната врата, където униформеният служител от охраната провери снимката на пропуска й и я пусна да влезе. Преследващите я репортери останаха зад вратата.
Мъчейки се да запази самообладание, Лори се отправи към регистратурата. Вини си четеше вестника. Калвин също беше там.
Лори погледна чернокожия в очите. Той отвърна на погледа й, без да издава чувствата си. Очите му бяха като черен мрамор, великолепно ограден от телените рамки на очилата му.
— Търси те д-р Бингам — безизразно каза Калвин. — В момента не може да те приеме, тъй като е зает с репортерите. Ще позвъни в кабинета ти.
Лори искаше да обясни нещо, но не намираше думи. А и Калвин не изглеждаше особено любопитен и поднови заниманието си. Тя реши да провери графика за аутопсиите, преди да се качи в кабинета. Името й отсъстваше от списъка. Забеляза трите имена, които бе прочела във вестника — Кендъл Флечър, Стефани Хабърлин и Ивон Андре, новите случаи, влизащи в серията.