— Такова пречистване се прилага, когато кокаинът е предназначен за пушене, а не за венозни инжекции, каквито са си правили хората от твоята серия. Но дори и да е пречистван, етерът се използува само като разтворител при екстракцията. Нямам понятие откъде се е появил етиленът и като нищо може да се окаже, че съм допуснал грешка в анализа. Ти толкова се интересуваше дали има някакъв примес, че щом открих нещо, реших веднага да ти съобщя.
— Ако етиленът е толкова летлив — каза Лори, — защо не го потърсиш в пробите от Робърт Евънс? Ти констатира, че е умрял много бързо, следователно има по-голям шанс да се открие наличието на етилен, ако е бил употребен изобщо.
— Добра идея — каза Питър. — Ще проверя.
Питър си тръгна. Лори гледа известно време вратата. Изобщо не беше очаквала като примес да открият етилен. Предполагаше, че ще намерят някой екзотичен стимулант — например стрихнин или никотин. Прелисти фармакологичния справочник, който двете с Рива държаха в кабинета, но не откри нищо съществено. Качи се в библиотеката, където в един стар справочник намери обширен материал за етилена. Оказа се, че преди доста години е бил използван за упойка, затова и в стария справочник му бе отделено повече място, отколкото в новия. Прилагането му било прекратено поради това, че е по-лек от въздуха и е взривоопасен. Наличието на газ с такива качества в операционните било твърде рисковано.
В друга книга Лори откри: в началото на века е установено, че в чикагските оранжерии етиленът забавял цъфтежа на карамфилите. Съдържал се в светилния газ, с който се осветявали оранжериите. Положителното, което прочете за етилена, бе, че е използван за ускоряване зреенето на плодовете и за производство на пластмаси като полиетилен и стиропор.
Всичко това бе интересно, но не обясняваше връзката между етилена и смъртта от свръхдоза кокаин. Разочарована, Лори върна книгите по местата им и се прибра в кабинета с надеждата, че не е пропуснала обаждането на Бингам. Изглежда, Питър беше прав, имаше някаква грешка в анализите.
Когато се върна в управлението, Лу разбра, че трябва незабавно да се обади на прекия си началник, на началника на районното и на директора на полицията. Явно всички шефове бяха на нокти.
Влизайки в кабинета си, бе изненадан от присъствието на новоназначен детектив, който търпеливо чакаше на стола до бюрото му. Костюмът му беше нов, което означаваше, че скоро са го преназначили от униформения състав.
— Кой си ти? — попита Лу.
— Детектив О’Брайън — отговори полицаят.
— А малко име имаш ли?
— Да, сър! Казвам се Патрик.
— Хубаво италианско име — отбеляза Лу.
Патрик се засмя.
— С какво мога да ти бъда полезен? — попита Лу, обмисляйки на кого да се обади по-напред.
— Сержант Норман Карвър ме помоли да намина и да се опитам да обобщя медицинските данни по мафиотските убийства с жертви, които са били пациенти на д-р Джордан Шефилд. Преди да стана полицай, през летните ваканции работех в болница, а в колежа бях в екипа за бърза медицинска помощ.
— Значи правилно са се спрели на теб — каза Лу.
— Струва ми се, че открих нещо важно — отвърна Патрик.
— Ъхъ.
Лу бе вперил поглед в бележката да се обади на директора на полицията. Тя го притесняваше най-много. Досега не беше получавал такова известие. Все едно енорийски свещеник да се обади на папата.
— Пациентите са били с различна диагноза — продължи Патрик, — но има нещо общо при всички.
Лу вдигна очи.
— Какво?
Патрик кимна.
— На всички е било предписано оперативно лечение. На всички им е предстояла операция на роговицата.
— Без майтап?
— Без майтап — увери го Патрик.
След като той си отиде, Лу се опита да осмисли чутото. Навремето не бе успял да открие обединяващ признак между жертвите, освен това, че са били пациенти на Джордан Шефилд. Сега нещата се променяха. Не можеше да бъде просто съвпадение.
Погледна още веднъж телефонните съобщения и реши засега да не се обажда на никого. По-добре да разшири новополучената информация. Ясно за какво са го търсили шефовете — да му напомнят, че мафиотските убийства все още не са разкрити и за капак да му надуят главата със серия смърт от свръхдоза. Тая роговица като че ли даваше някакъв шанс за изясняване на случая, не биваше да го изпуска. Чак след това щеше да позвъни на шефовете.
Реши да започне от доктора. Очакваше обичайните увъртания, но смяташе на всяка цена да говори с него, без значение колко пациенти го чакат. Когато го потърси обаче, секретарката му съобщи, че д-р Шефилд в момента оперира в Манхатънската болница и че има много операции. Щял да се върне в кабинета късно следобед.