— Успокой се, докторе — каза Серино. — Всяко делово начинание си има трудности в началото. Не се вълнувай. Просто исках да се уверя, че няма да направиш някоя глупост, за която после да съжаляваш.
— Вие ме вкарахте, като ме заплашихте. Това какво, продължение на шантажа ли е?
— Би могло да се нарече и така — съгласи се Пол. — Зависи от гледната точка. От моята гледна точка просто един бизнесмен говори с друг бизнесмен. Само исках да ти припомня, че имаш работа с професионалисти. Като теб.
Обади се секретарката на Бингам и помоли Лори да дойде в кабинета му. Тя отговори, че идва веднага.
Когато престъпи прага на кабинета, забеляза, че изражението на Бингам е строго официално. Личеше, че и той като нея се старае да не загуби самообладание.
— Наистина не мога да те разбера, доктор Монтгомъри — заяви Бингам след дълга пауза. Гласът му беше твърд, лицето — смръщено. — Умишлено наруши моите указания. Изрично те предупредих да не споделяш пред средствата за масова информация личните си преценки и ти напълно съзнателно не се подчини. При такова преднамерено неподчинение не ми остава друго, освен да прекратя трудовия ти договор със Службата.
— Но, доктор Бингам… — поде Лори.
— Не желая обяснения или извинения — прекъсна я Бингам. — Съгласно правилника мога едностранно да прекратя трудовия ти договор, тъй като още не е изтекъл едногодишният изпитателен срок от твоето назначаване. Все пак, ако подадеш писмена жалба, няма да възразя да бъдеш изслушана от комисията. Нямам какво повече да добавя, д-р Монтгомъри. Свободна си.
— Но, доктор Бингам… — отново започна Лори.
— Свободна си! — кресна той.
Капилярите около ноздрите му се разшириха и целият му нос стана яркочервен.
Лори скочи от стола и изхвърча от кабинета. Съзнателно избягна погледите на служителките, които несъмнено бяха чули избухването на Бингам. На един дъх стигна до кабинета си и се затвори в него. Седна зад бюрото и се втренчи в безпорядъка. Беше потресена. Уволниха я, а беше повярвала, че ще й се размине. За пореден път се мъчеше да сдържи сълзите си и същевременно се ядосваше, че не се владее.
С треперещи ръце отвори куфарчето и извади всички папки, след което го напълни с личните си вещи. За книгите и другите дреболии щеше да дойде друг ден. Все пак извади от чекмеджето обобщаващата схема на серията смърт от свръхдоза и я пъхна в куфарчето. После облече палтото си, пъхна чадъра под мишница, взе куфарчето в ръка, излезе и заключи. Само че вместо да напусне сградата, слезе в токсикологичната лаборатория и потърси Питър Летърман. Съобщи му, че е уволнена, но все още се интересува от лабораторните изследвания, свързани със серията. Попита го дали има нещо против да им хвърли едно око. Той не възрази. Личеше, че му е на устата да я попита как е минало при Бингам, но се сдържа.
Лори тъкмо се канеше да си тръгне, и се сети за експертизата, която беше поръчала в генната лаборатория на долния етаж. Ставаше дума за пробата, взета изпод нокътя на Джулия Майърхолц. За нейна огромна изненада желанието й се сбъдна.
— Окончателните резултати от изследването на ДНК едва ли ще са готови скоро — каза лаборантът в отговор на нейния въпрос, — но съм деветдесет и девет на сто сигурен, че пробите са от различни хора.
Лори бе смаяна. В главоблъсканицата се появи нова объркваща плочка. Какво ли означаваше това? Още една улика, че е извършено убийство? Тя не бе в състояние да прецени и единственото, което й дойде на ум, бе да се обади на Лу. Върна се в кабинета и се опита да се свърже с него, но й казаха, че е излязъл. Телефонистката от централата на полицейското управление не знаеше кога ще се върне, не можела да се свърже с него, освен при извънредно произшествие. Лори благодари, без да оставя съобщение, и отново заключи кабинета.
Реши да излезе през моргата. По тоя път едва ли щеше да се сблъска с Калвин или Бингам, а и щеше да избегне репортерите. Когато стигна етажа, се сети, че трябва да свърши още нещо — да вземе домашните адреси и някои подробности по трите случая от последната нощ. Единственият й шанс да се върне отново на работа беше да докаже, че е била права. Ако успееше, можеше и да поиска това изслушване, за което спомена Бингам. Бързо си сложи защитното облекло и влезе в залата за аутопсии.
Както винаги в понеделник сутрин, всички маси бяха заети. Лори отиде да погледне графика и разбра, че трите случая, които я интересуваха, са възложени на Джордж Фонтуърт. Приближи се към неговата маса, където той и Вини вече бяха започнали работа.