— Нямам право да говоря с теб — каза Джордж. — Знам, че звучи абсурдно, но Бингам слезе да ме уведоми, че си уволнена и не бива да говоря с теб. Категорично ми забрани. Така че обади ми се довечера вкъщи.
— Само ми кажи тези случаи като другите ли са?
— Изглежда — отвърна Джордж. — Това е първият, не мога да кажа и за останалите, но по протоколите нещата съвпадат.
— Искам само адресите — рече Лори. — Ще взема за малко протоколите от огледа и веднага ти ги връщам.
Джордж погледна нагоре и въздъхна.
— Какво съгреших, та заслужих такова наказание? Действай, но бързо. Ако някой ме попита, ще кажа, че си ги взела, без да те забележа.
Лори взе нужните документи от папките, отиде в съблекалнята, преписа трите адреса и прибра листа в куфарчето си. След това пак отиде в залата за аутопсии и върна документите на местата им.
— Благодаря, Джордж — каза тя.
— Изобщо не съм те виждал — отговори той.
В съблекалнята Лори бавно се преоблече в ежедневните си дрехи. С багажа в ръка прекоси цялата морга, мина покрай канцеларията, после покрай стаята на охраната. Пред рампата на моргата бяха паркирани няколко коли с надпис „Болници и здравеопазване“.
Лори мина между две от тях и излезе на Тридесета улица. Беше сив, кален и дъждовен ден. Тя отвори чадъра и закрета нагоре към Първо авеню. Беше смазана.
Тони слезе от колата на Анджело и тъкмо се готвеше да тръшне вратата, когато забеляза, че Анджело не е помръднал от мястото си зад волана.
— Какво ти става? — попита Тони. — Нали щяхме да ходим вътре?
— Не ми се влиза в морга — призна си Анджело.
— Ако искаш, ще ида сам — предложи другият.
— И дума да не става — отвърна Анджело, отвори без желание вратата и слезе.
Изпод задната седалка извади чадър, разтвори го и заключи колата. При поста на охраната попита къде би могъл да намери Вини Амендола.
— Вижте в канцеларията на моргата — отговори пазачът. — Вървете направо, тя се пада отляво.
Моргата не се хареса на Анджело, както и се очакваше. Изглеждаше лошо и миришеше гадно. Едва бяха влезли, а на него вече му се щеше да са излезли.
В канцеларията отново попита за Вини, като обясни, че е свързано с баща му. Човекът им каза, че ще иде да го потърси, и ги помоли да чакат.
След пет минути Вини се появи в канцеларията, облечен в зелени защитни дрехи. Изглеждаше разтревожен и веднага попита:
— Какво му е на баща ми?
Анджело го прегърна през рамо и отвърна с въпрос:
— Можем ли да поговорим насаме?
Вини се остави да бъде заведен във фоайето, където погледна Анджело право в очите и рече:
— Баща ми умря преди две години. Какво искате?
— Ние сме приятели на Пол Серино — каза Анджело. — Поръчано ни е да ти припомним, че навремето Серино е помогнал на баща ти за профсъюзите. Господин Серино ще се радва, ако му се отплатиш за услугата. Тук има една лекарка на име Лори Монтгомъри…
Вини го прекъсна.
— Вече я няма.
— Тоест? — запита Анджело.
— Тази сутрин я уволниха — отговори Вини.
— В такъв случай ни дай домашния й адрес — реши Анджело. — Можеш ли да го намериш? И не забравяй, че трябва да си остане между нас. Нали не е необходимо да ти обяснявам с подробности?
— Ясно — каза Вини. — Изчакайте, ей сега ще се върна.
Анджело седна, но не му се наложи да чака дълго. Вини почти веднага донесе адреса и дори телефонния номер на Лори. Обясни, че ги е взел от графика за дежурствата.
Напускайки моргата, Анджело изпита такова облекчение, че почти изтича до колата.
— Какъв е планът? — попита Тони, докато потегляха.
— Няма защо да губим време. Отиваме в апартамента на мацката, тъкмо е наблизо.
След петнадесет минути вече бяха паркирали на Деветнадесета улица и вървяха към блока на Лори.
— Как ще действаме? — попита Тони.
— Както винаги — отговори Анджело. — С полицейските значки. Вкараме ли я в колата, работата е опечена.
По пощенските кутии във входа откриха номера на апартамента. Вратата към стълбището и асансьорът беше заключена, но не и за човек като Анджело. След две минути асансьорът ги издигаше към петия етаж.
Отидоха право пред вратата на апартамента и Анджело натисна звънеца. Никой не отговори и той го натисна отново.