— Сигурно е отишла да си търси работа — рече Тони.
— Доста брави е наслагала — каза Анджело, оглеждайки вратата.
Очите на Тони зашариха из малката площадка и веднага се заковаха на вратата на Дебра Енглър. Той потупа Анджело по рамото и прошепна:
— Някой от съседите ни гледа.
Анджело се обърна и видя Дебра, която надничаше през открехнатата врата. Щом очите им се срещнаха, тя тръшна вратата. Езиците на ключалките защракаха по гнездата си.
— По дяволите! — прошепна Анджело.
— Какво ще правим? — попита Тони.
— Връщаме се в автомобила — каза Анджело.
След няколко минути колата беше паркирана така, че и двамата да виждат добре входа на блока. Тони се прозина. За своя изненада същото направи и Анджело.
— Скапах се — оплака се Тони.
— И аз — рече Анджело. — Мислех си, че днес ще спя цял ден.
— Какво ще кажеш, дали да не разбием апартамента? — попита Тони.
— Минава ми през ума — отговори Анджело. — Само че при толкова много брави няма да се оправя бързо. А и не се сещам какво да правим с оная вещица от другия апартамент. Видя ли й лицето? Представяш ли си да се събудиш сутрин и да я намериш в леглото си?
— Това пиленце не е за изхвърляне — отбеляза Тони, разглеждайки снимката на Лори във вестника. — На такова не бих му отказал.
Лу си наля още едно кафе. Чакаше в преддверието на хирургическото отделение на Манхатънската болница, където миналия път бе изненадал Джордан. Само че тогава го беше чакал двадесет минути, а сега висеше вече час и нещо. Започваше да се пита дали не е било по-разумно да се обади на началниците си, вместо да провежда разговор с Джордан.
Тъкмо се готвеше да си тръгне, когато влезе Джордан. Отиде при малкия хладилник и извади кутия портокалов сок. Лу го изчака да отпие и да се отправи към вестника на дивана, преди да заговори:
— Джордан, приятелю! Изобщо не очаквах да се срещнем тук!
Познал Лу, Джордан се намръщи.
— Пак ли ти?
— Поласкан съм от дружеското ти отношение — каза Лу. — Изглежда, многото операции те правят любвеобилен. Нали знаеш, днешната работа не бива да се оставя за утре.
— Радвам се, че се видяхме, лейтенанте. — Джордан допи сока и хвърли картонената кутия в кошчето.
— Един момент — каза Лу и му препречи пътя.
Джордан му изглеждаше още по-малко склонен да му съдейства, отколкото миналия път, беше и притеснен. Зад грубото държане се криеше нервност.
— Имам още операции — каза Джордан.
— Не се и съмнявам. Това за мен е известно облекчение — все пак не всичките ти пациенти, чакащи операция, са били пречукани от професионални убийци.
— За какво говориш? — поиска да знае Джордан.
— Джордан, страшно ти отива да си възмутен, но стига си се правил на ударен и отговаряй честно! Много добре знаеш за какво става дума. Миналия път те попитах дали е имало нещо общо между убитите ти пациенти, например дали не са боледували от една и съща болест. Ти беше така добър да ми кажеш, че съм на грешен път. Само пропусна да споменеш, че всички те ще бъдат оперирани от златните ти ръце.
— Не се сетих — каза Джордан.
— Естествено! — саркастично отбеляза Лу.
Беше сигурен, че Джордан лъже, но се съмняваше и в собствената си обективност. Както наскоро бе признал пред Лори, ревнуваше го от нея. Завиждаше, че е висок и хубав, че е завършил прочут университет, че е имал охолно детство и е богат.
— Сетих се чак когато се върнах в кабинета и прегледах картоните им — заяви Джордан.
— И въпреки че си открил нещо общо между жертвите, не си даде труда да ми съобщиш. Засега няма да го коментирам. Въпросът ми е: как ще обясниш обединяващия фактор?
— Нямам понятие — отвърна Джордан. — Според мен е изключително стечение на обстоятелствата. Ни повече, ни по-малко.
— Нищо ли не ти подсказва защо са били извършени тези убийства?
— Абсолютно нищо — каза Джордан. — Искрено се надявам и се моля да няма повече убити. Последното нещо, което искам да ми се случи, е да ми намалят пациентите, камо ли пък по такъв дивашки начин.
Лу кимна. Доколкото познаваше Джордан, последното съображение бе достоверно. Лейтенантът направи пауза и попита:
— А Серино?
— Какво Серино?
— На него му предстои още една операция. Може ли по някакъв начин тази поредица от убийства да се свърже със Серино? Мислиш ли, че той е изложен на риск?