— Всичко е възможно — каза Джордан, — но аз лекувам Пол Серино вече няколко месеца и досега не му се е случило нищо. Нямам основания да смятам, че е замесен или че е изложен на конкретен риск.
— Ако се сетиш за нещо, обади ми се — каза Лу.
— Разбира се, лейтенанте — отвърна Джордан.
Лу се дръпна от пътя му, Джордан блъсна крилата на летящата врата и изчезна.
Лори реши, че дори и да не излезе нищо и тя да не се сдобие с полезна информация, поне няма да стои със скръстени ръце. Значи няма да й остане време да размишлява за положението си — безработна в град, в който животът никак не беше евтин, плюс вероятността да не намери работа в съдебната медицина. Бингам едва ли щеше да й даде препоръка. Не й се мислеше за такива неща, затова реши да продължи с разследването по серията. Трябваше да се проучат още три случая на смърт от свръхдоза, как са били открити труповете и дали жертвите са били забелязани да се прибират в апартаментите си в компанията на двама мъже.
След по-малко от час Лори бе в блока на Кендъл Флечър и историята, която й разказаха звучеше познато. Флечър излязъл да тича, но се върнал много скоро, придружен от двама мъже. Портиерът не видял двамата да напускат апартамента. Няколко часа след завръщането на Флечър наемател, който не се представил, се обадил и се оплакал, че в апартамент 25 Ж се вдига шум. Изказал опасения, че може би някой е пострадал. Домоуправителят реагирал на обаждането — и открил трупа на Флечър.
Лори нямаше такъв късмет на адреса на Стефани Хабърлин — бе живяла в къща без портиер. Реши засега да не се занимава с нейния случай и се отправи към третия и последен адрес.
Ивон Андре бе живяла в сграда, подобна на тази на Флечър. Лори се възползува от значката си на съдебен лекар, както беше постъпила и при предишния случай. Портиерът, представил се като Тимъти, бе изпълнен с готовност да съдейства. Също като Кендъл Флечър, госпожица Андре бе влязла в сградата, придружена от двама мъже. Тимъти не можеше да се сети как са изглеждали, но определено си спомняше, че са идвали. На въпроса на Лори кой е открил трупа Тимъти отговори, че домоуправителят Хуан. Лори помоли да се срещне с него. Тимъти начаса извика слабия мъж в кафеникава униформа, който поправяше някакъв мебел във фоайето. Той дойде при тях и беше представен.
— Как открихте трупа? — попита Лори.
— Обади ми се нощният портиер и ме помоли да проверя апартамента на Андре.
— Сега ще позная какво ви е казал — заяви Лори. — Наемател се е обадил на портиера и се е оплакал от странния шум, който се чувал от апартамента на Андре, нали?
Хуан и Тимъти погледнаха Лори с изненада и уважение, но след секунда Хуан се усмихна.
— Ами да, сигурно вече сте говорили с полицията.
— Къде точно намерихте тялото? — попита Лори.
— Във всекидневната — отговори Хуан.
— А как изглеждаше апартаментът? Имаше ли нещо счупено? Имаше ли следи от боричкане?
— Не съм го оглеждал, особено след като видях госпожица Андре — отговори той. — Полицаите идваха, но не са размествали нищо. Искате ли да го видите?
— С удоволствие — отвърна Лори.
Те се качиха на четвъртия етаж. Хуан отключи с ключа си и пусна Лори да мине първа. Тя влезе и едва пристъпила вътре, почти се сблъска с елегантно облечена жена на средна възраст. Изглеждаше зашеметяващо, макар да личеше, че е плакала. В ръката си стискаше книжна кърпичка.
— Извинете — пророни смутено Лори.
Бе ужасена, че в апартамента има хора. Жената се канеше да каже нещо, когато позна Хуан.
— Извинявайте, госпожо Андре — рече той. — Не знаех, че сте тук. Да ви представя д-р Монтгомъри от Службата по съдебна медицина.
На вратата се появи висок побелял, мъж.
— Кой е, скъпа? — попита той.
— Домоуправителят — продума госпожа Андре. — А това е д-р Монтгомъри от Службата по съдебна медицина.
— Вие сте от Службата по съдебна медицина? — поиска да разбере мъжът.
— Точно така, — каза Лори. — Хиляди извинения за нахълтването. Хуан ми предложи да се качим. Не знаех, че сте тук.
— И аз не знаех — бързо добави Хуан.
— Няма нищо — каза госпожа Андре. Вдигна кърпичката към очите си и плъзна тъжен поглед по стаята. — Ние тъкмо преглеждахме вещите на Ивон.
— Извинете — внезапно каза господин Андре и изчезна в един коридор.
— Мога да дойда и по-късно — рече Лори и направи крачка към вратата. — Моите съболезнования.