— Ей, докторе! — обади се Лу.
Джордан се извърна, изглеждаше напрегнат.
— Извинявай — продължи Лу, почесвайки се по главата, — не искам да досаждам, но се сетих за нещо.
— За кой се мислиш, по дяволите? За Коломбо ли? — озъби се Джордан.
— Браво, мислех, че няма да се досетиш — забеляза Лу. — След като вече си ми обърнал внимание, ще ми се да те попитам нещо.
— По-накъсо, лейтенанте. — Джордан отиде до мивката и пусна водата. — Вече цял ден съм тук, а в кабинета ме чакат още сума ти недоволни пациенти.
— При предишното си идване споменах, че всички убити пациенти са чакали за операция. Само че пропуснах да попитам за какво. Казаха ми, че било свързано с роговицата или нещо подобно, та ако обичаш, докторе, ми обясни какво точно щеше да правиш с тези хора?
Джордан се изправи над мивката. От лицето му капеше вода. Той избута Лу, за да стигне до кърпите, взе една и енергично се избърса. Лицето му пламна.
— На всички им предстоеше трансплантация на роговица — най-накрая отговори той, оглеждайки се в огледалото.
— Интересно — каза Лу. — Всички са имали различни диагнози, а са щели да бъдат лекувани по един и същи начин.
— Точно така, лейтенанте.
Джордан отиде до шкафчето си и навъртя комбинацията на ключалката. Лу го последва като куче.
— А не е ли по-нормално при различни диагнози да се прилага различно лечение?
— Тези хора наистина имаха различни диагнози — обясни Джордан, докато се обличаше. — Само че физиологическият ефект от заболяванията им беше еднакъв — потъмняване на роговицата.
— Но това не е ли лекуване на симптомите, а не на заболяването?
Джордан спря да закопчава ризата си и изгледа Лу.
— Явно съм те подценил — призна той. — Напълно си прав, но когато се касае за очи, обикновено се прави точно това. Разбира се, преди трансплантацията трябва да се отстрани причината, породила непрозрачността на роговицата, за да се избегне рецидив на заболяването в присадената тъкан. При подходящо лечение обикновено се постига.
— Аха! Значи и аз съм можел да стана доктор, ако съм имал възможност да ходя в скъп университет, а?
Джордан отново започна да закопчава ризата си.
— Виж, това изказване повече ти приляга.
— Така де — отвърна Лу, — но не е ли смайващо, че на всичките ти убити пациенти е предстояла една и съща операция?
— Не. — Джордан продължи да се облича. — Аз съм съвсем тесен специалист. Експерт по роговицата. Днес присадих четири.
— Значи повечето твои операции са присаждане на роговица? — уточни Лу.
— Деветдесет на сто. Напоследък и повече.
— А Серино?
— Същата работа. Само че на Серино трябва да му се направят две операции, защото са засегнати и двете очи.
— Аха — каза Лу. Вече не се сещаше какво да пита.
— Искам да бъда разбран правилно, лейтенанте. Бях шокиран и потресен, че мои пациенти са били убити. Това, че са чакали ред за присаждане на роговица, никак не ме изненада. След като са били мои пациенти, е съвсем нормално. Други въпроси, лейтенанте? — Джордан облече сакото си.
— Тези хора отличаваха ли се с нещо от другите, на които също е предстояла трансплантация на роговица?
— С нищо.
— Какво ще ми кажеш за Марша Шулман? Би ли могла да има нещо общо със смъртта на тези хора?
— Тя не чакаше за операция.
— Но се е срещала с тях — натърти Лу.
— Беше старшата ми секретарка и се е срещала с всеки, посетил кабинета ми.
Лу кимна.
— А сега, лейтенанте, моите извинения, но наистина трябва да проверя как върви следоперативното лечение на последния ми пациент. Радвам се, че се видяхме.
С тези думи Джордан излезе.
Разочарован, Лу се върна при колата си. А когато чу от Патрик О’Брайън, че на всички убити им е предстояла една и съща операция, бе повече от сигурен, че се е натъкнал на нещо изключително важно! Изглежда, и тази следа беше лъжлива.
Потегли и моментално се оказа в задръстване. В Ню Йорк в натоварените часове беше убийствено, а в дъждовни дни и по-лошо. Той погледна тротоара и откри, че пешеходците го изпреварват.
Имаше време и затова започна отново да премисля фактите от разследването. Трудно му беше да се абстрахира от личното си отношение към Джордан Шефилд. Направо го мразеше, но не само заради Лори, макар че го имаше и това. Тоя тип беше толкова самодоволен и високомерен! Направо да се чуди човек как Лори не го забелязва.