„О, боже!“, помисли си тя, като видя колко е часът. Притеснена, се съблече бързо и се пъхна под душа.
Беше почти осем и половина, когато пристигна в Службата по съдебна медицина, около половин час по-късно от обичайното. Понеже се чувстваше виновна, отиде направо в отделението за идентификация, макар че предпочиташе да занесе първо розите в кабинета си.
— Доктор Бингам иска да говори с теб — каза й Калвин веднага щом я видя. — Но бързо се връщай тук. Имаме много работа.
Лори остави куфарчето и кутията с рози на празното бюро. Розите я притесняваха, но Калвин с нищо не показа, че ги е видял. Тя се върна бързо в приемната и се представи на госпожа Санфорд. Лори бе най-малкото нащрек, помнеше какво стана, когато бе за последен път в кабинета на шефа си. Опита се да се сети какво ще иска той този път, но не можа.
— Сега говори по телефона — каза госпожа Санфорд. — Седнете, моля. Само за момент.
Лори отиде до кушетката, но още преди да седне, госпожа Санфорд вече казваше по вътрешния телефон: доктор Бингам е готов да я приеме.
Лори си пое дълбоко дъх и влезе в кабинета на шефа. Докато приближаваше бюрото му, той бе навел глава и пишеше нещо. Трябваше да почака, докато свърши. После доктор Бингам вдигна глава.
Известно време я изучаваше със стоманеносивите си очи. Сетне поклати глава и въздъхна.
— След месеци безукорна работа си търсите белята. Нима не си харесвате професията, докторе?
— Разбира се, че я харесвам, доктор Бингам — каза Лори обезпокоена.
— Седнете — покани я Бингам, скръсти ръце и ги сложи решително на бележника си.
Лори седна срещу него на ръба на стола.
— Тогава може би не ви харесва да работите точно тук — продължи той. Беше полувъпрос, полузаявление.
— Напротив — отвърна Лори. — Много ми харесва тук. Защо мислите така?
— Само по този начин мога да си обясня поведението ви.
Лори отвърна смело на погледа му.
— Нямам представа за какво поведение говорите — каза тя.
— Говоря за посещението ви вчера следобед в апартамента на покойния Дънкан Андрюс, където явно сте успели да влезете със служебната си карта. Бяхте ли наистина там, или са ме заблудили?
— Да, бях — потвърди Лори.
— А Калвин не ви ли обясни, че от кметството ни оказват известен натиск във връзка с този случай?
— Спомена нещо в този смисъл — отвърна Лори. — Но официалната причина за смъртта бе единственото по случая, което обсъди с мен.
— А това не ви ли наведе на мисълта, че този случай е особен и може би трябва да бъдете възможно най-предпазлива?
Лори се опита да се сети кой се е оплакал от посещението й. И защо. В никакъв случай не беше Сара Уедърби. Усети, че доктор Бингам чака отговор.
— Не мислех, че посещението ми ще обезпокои някого — отвърна тя най-сетне.
— Вярно, че не сте мислили — додаде доктор Бингам. — За съжаление си личи. Можете ли да ми кажете защо отидохте в апартамента? В края на краищата трупът е изнесен. Боже мой, вие вече дори сте свършили с аутопсията. А на всичко отгоре имаме и следователи медици, които вършат тази работа. Следователи, които сме предупредили да не се месят точно в този случай. И отново се връщам на въпроса: защо го направихте?
Лори се опита да измисли обяснение, без да издава чувствата си. Не искаше да обсъжда смъртта на брат си с доктор Бингам, поне не сега.
— Попитах ви нещо, доктор Монтгомъри — каза Бингам, след като Лори не му отвърна.
— При аутопсията не намерих нищо — отговори тя накрая. — Нямаше патологични признаци. Сигурно съм отишла там от отчаяние — да видя дали в апартамента няма нещо, което да подскаже, че освен явно взетите от този човек наркотици има и друго.
— Не само това. Поискали сте от Черил Майърс да види анамнезата му.
— Да — каза Лори.
— В друг случай подобна инициатива щеше да е похвална — продължи Бингам. — Но при тези обстоятелства само увеличава проблемите на службата ни. Бащата, който има връзки във висшите политически кръгове, е разбрал, че сте ходили в апартамента, и е вдигнал врява до бога, сякаш сме решили да му съсипем предизборната кампания за сенатор. И всичко това като капак след случая в Сентръл Парк, който вече ни донесе достатъчно неприятности с кметството. Повече не ни трябват. Разбирате ли ме?
— Да, сър — потвърди Лори.