— Трябва да ви закарам до ресторанта — обясни Томас. — Доктор Шефилд ще дойде там.
Изненадана, Лори се съгласи. Почувства се странно, когато влезе в скъпия ресторант съвсем сама, но управителят, който я очакваше, бързо я избави от неловкото положение. Заведе я незабелязано на запазената маса до прозореца. До нея в специална поставка се изстудяваше бутилка „Мерсо“.
Сервитьорът се появи начаса и показа на Лори етикета. Тя кимна, момчето отвори бутилката, изчака я да отпие и след нейния одобрителен знак й напълни чашата. Всичко се извърши в пълно мълчание.
Най-после, в девет без пет, се появи Джордан. Влезе шумно, така че всички го забелязаха, и въпреки че махна на Лори, не отиде веднага при нея. Тръгна из препълнения салон, лъкатушеше край масите и тук-там се поспираше. От всички маси го поздравяваха и изпровождаха с оживени разговори и с усмивки.
— Извинявай — рече той, когато най-после седна. — Имах операция, но Томас сигурно ти е казал.
— Да — отговори Лори. — Каква беше тази спешна операция?
— Е, не беше чак спешна — каза Джордан, нервно пренареждайки приборите пред себе си. — Напоследък работата ми потръгна, така че трябва да оперирам пациенти всеки ден, когато има пролука и операционната е свободна. Как е виното?
Сервитьорът се появи отново и напълни чашата на Джордан.
— Добро е — отбеляза Лори. — Изглежда, познаваш мнозина тук.
Джордан отпи и за момент сякаш се замисли. Кимна одобрително, направи знак да му напълнят чашата и чак тогава погледна Лори.
— Обикновено срещам някои свои пациенти — каза той. — Ти как прекара деня? Надявам се, по-добре от мен.
— Някакви неприятности ли имаш? — попита Лори.
— Колкото щеш — отвърна Джордан. — Първо, секретарката, с която работя от десет години, не се яви сутринта. Никога не го е правила, без да се обади. Опитахме се да й телефонираме, но не отговаряше никой. Така че програмата ми се обърка напълно. После за капак открихме, че някой е влизал в кабинета предната нощ и е задигнал наличните пари, а също и всичкия перкодан, който държим там.
— Какъв ужас! — каза Лори. Спомни си какво е да те ограбят. Веднъж я обраха в колежа. — Някаква вандалщина? — попита тя. Крадецът, проникнал в стаята й, беше изпотрошил всичко, което не бе могъл да задигне.
— Не — отговори Джордан. — Но колкото и да е странно, крадецът е тършувал в картоните и е използувал копирната машина.
— Май не е обикновен грабеж — отбеляза Лори.
— Тъкмо това ме тревожи — каза Джордан. — Не ме е грижа за парите и няколкото хапчета перкодан. Но не ми харесва, че някой е ровил в картоните. Още повече, че имам да получавам доста пари. Вече се обадих на счетоводителя да направи проверка. Искам да съм сигурен, че никой не е теглил от сметката. Видя ли листа с менюто?
— Още не — каза Лори.
С идването на Джордан раздразнението й беше започнало да изчезва. Джордан махна с ръка и управителят се появи с два листа с менюто. Джордан често се хранеше тук, имаше какво да препоръча. Лори си избра от менюто със специалитетите на деня, прикачено към основното. Кухнята бе превъзходна, въпреки че трескавата атмосфера наоколо й пречеше да се отпусне. Ала Джордан беше в стихията си.
Докато чакаха десерта и кафето, Лори го попита как действа киселината върху очите. Той се оживи веднага и се впусна да й обяснява надълго и нашироко как роговицата и конюнктивата реагират на киселини и основи. Лори загуби интерес още по средата на лекцията, но продължи да го гледа съсредоточено. Трябваше да признае, че е привлекателен мъж. Учудващо бе как поддържа такъв превъзходен тен.
За нейно облекчение, щом донесоха десерта и кафето, Джордан прекъсна импровизираната си лекция. Когато започна да яде шоколадовата торта, приготвена без брашно, той смени темата.
— Вероятно трябва да съм благодарен, че снощи крадците не са отмъкнали нищо ценно, например картините на Пикасо от чакалнята.
Лори остави чашката с кафето.
— Имаш картини на Пикасо в чакалнята си?
— Оригинални рисунки с подписа му — отговори небрежно Джордан. — Около двадесет. Кабинетът е истинско произведение на изкуството, исках и чакалнята да е като него. В края на краищата там пациентите прекарват най-много време. — Джордан се засмя за първи път, откакто беше седнал.
— Струва ми се по-разточително и от лимузината — отбеляза Лори.