Всъщност й хрумна по-силна дума, но не я каза. И таз добра, да се перчиш със скъпото обзавеждане в медицински кабинет, при положение че цените на медицинското обслужване растяха стремглаво!
— Кабинета си го бива! — гордо каза Джордан. — Харесвам го най-много, защото пациентите идват при мен, а не аз при тях.
— Май не те разбирам — каза Лори.
— Петте кабинета за прегледи са на въртящ се механизъм. Нали си виждала движещите се ресторанти на покрива на някои сгради? Нещо такова. Натискам бутон в кабинета, цялата система се задвижва и съответният кабинет за прегледи се изравнява с моя. С друг бутон стената се повдига. Все едно се разхождаш из Дисниленд.
— Звучи много внушително — заяви Лори. — Скъпо, но внушително. Сигурно ти излиза скъпичко да го поддържаш.
— Направо солено — заяви Джордан. В гласа му звучеше гордост. — Затова не излизам в отпуска. Твърде скъпо е. Не самата почивка, а това, че кабинетите бездействат. Имам и две операционни.
— Бих искала някога да видя кабинета ти — обади се Лори.
— С удоволствие ще ти го покажа — каза Джордан. — Всъщност защо не и тази вечер? Намира се точно зад ъгъла, на Парк авеню.
Лори прие на драго сърце и веднага щом Джордан уреди сметката, те се отправиха натам.
Най-напред влязоха в кабинета на Джордан. Стените и мебелите бяха от тиково дърво и бяха лъснати до блясък. Тапицерията беше от черна кожа. Имаше оборудване за цяла очна болница.
После отидоха в чакалнята, облицована в махагон. Точно както беше казал Джордан, по стените имаше рисунки на Пикасо. По-нататък в дъното на малък коридор имаше кръгло помещение с пет врати. Джордан отвори една и покани Лори на стола за прегледи.
— Седни там — каза той, след което тя се настани.
Подир миг почувства, че стаята се върти, макар да не го забелязваше със зрението си. Движението — истинско или въображаемо — внезапно спря и осветлението в стаята започна да намалява. Едновременно с това по-отдалечената стена се вдигна и изчезна. Помещението, в което седеше Лори се долепи до кабинета на Джордан. Облегнат на стола, той седеше на бюрото, осветено отзад.
— Каква беше онази пословица, дето не Мохамед отивал при планината, а тя при него? Същото важи и тук. Искам пациентите ми да чувстват, че са в силни ръце. Всъщност съм сигурен, че така оздравяват по-бързо. Знам, че звучи като бабини деветини, но при мен има резултат.
— Поразена съм — каза Лори. — Къде държиш архива си?
Джордан я изведе през друга врата в дълъг коридор. В края му имаше стая без прозорци и с редица картотечни шкафове, копирна машина и компютър.
— Всички картони са в шкафовете — каза той. — Но пък повечето от тях са вкарани в паметта на компютъра.
— Това ли са картоните, които крадците са претършували? — поинтересува се Лори.
— Да — потвърди Джордан. — А това е копирната машина. Голям педант съм за картоните. Мога да позная, че са пипани, дори по това, че в някои са разбъркани листовете. Знам, че копирната машина е използувана след работно време, защото карам секретарката да записва номера на последното копие в края на всеки работен ден.
— А картонът на Пол Серино? — попита Лори. — Пипан ли е?
— Не зная — отговори Джордан, — но въпросът ти е съвсем уместен. — Той прегледа рафта с картони с начална буква „С“ и измъкна кафява папка. — Права си — каза й, след като я прелисти, — картонът е пипан. Виждаш ли този лист? Трябва да е в началото. А беше в края.
— Има ли начин да се познае дали е вадено копие? — попита Лори.
За момент Джордан се замисли, после поклати глава.
— Мисля, че не. Ала какво ти е влязло в главата?
— Не съм сигурна — поде Лори, — но може би тази така наречена кражба трябва да те накара да си по-внимателен. Зная, забавляваш се да имаш пациент като Серино, знай обаче, че с него шега не бива. И може би още по-важното е, че с враговете му шега не бива.
— Значи според теб са проникнали тук заради Серино?
— Наистина нямам представа — каза Лори, — ала е възможно. Може би неговите врагове не искат да го излекуваш. Съществуват всякакви възможности. Единственото, което зная, е, че тези типове не си поплюват. Последните два дни правих аутопсия на двама млади мъже, убити от гангстери, на единия очите му май бяха изгорени с киселина.
— Не ми разправяй такива неща.
— Не те плаша — рече Лори. — Просто искам да кажа, че трябва да помислиш в какво се забъркваш, като лекуваш такива хора. Доколкото разбрах, два най-мощни престъпни клана — Вакаро и Лучия, са се хванали гуша за гуша. Затова на Серино са му хвърлили киселина в лицето. Той е един от босовете в клана Вакаро.