Вини се запъти към масата на Пол с увереността на човек, който се среща със стар добър приятел. Фреди и Ричи го следваха на няколко крачки. Щом Вини стигна масата, двамата мъже, които бяха с Пол, станаха. Вини позна Анджело Фачоло и Тони Руджеро.
— Как си, Пол? — попита той.
— Не мога да се оплача — рече Пол. Протегна ръка и се здрависа с Вини. — Сядай! Пийни малко вино. Анджело, налей на човека вино.
Когато Вини се настани, Анджело вдигна отворената бутилка „Брунело“ и му наля.
— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем — поде Вини. — Правиш ми услуга.
— Обясни, че е важно и засяга клана, как можех да ти откажа?
— Много съжалявам, че пострада така с очите — рече Вини. — Страшна трагедия, която не биваше да допускаме. И ето тук, в присъствието на тези странични хора ще ти се закълна в паметта на майка си, че нямам пръст. Сополанковците са го направили на своя глава.
Настъпи пауза. Известно време всички мълчаха. Най-после Серино поде:
— Какво още имаш да ми кажеш?
— Наясно съм, че твоите пречукаха Фреди и Бруно — рече Вини. — Но макар че го знам, не сме отмъщавали. И няма да отмъщаваме. Защо ли? Защото Франки и Бруно си получиха заслуженото. Действали са на своя глава. Освен това няма да отмъщаваме, защото е важно ти и аз да се разбираме. Аз не желая война. Тя вдига властите на крак. Ще ни обърка бизнеса и на двамата.
— А откъде да съм сигурен, че наистина ми предлагаш мир? — попита Серино.
— Имаш честната ми дума — отвърна Вини. — Щях ли да поискам подобна среща на място по твой избор, ако не говоря сериозно? Нещо повече. За да се увериш, че искам да се спогодим, ще ти кажа къде се крие Джими Лансо; четвъртият и последният от ония хлапетии.
— Наистина ли? — попита Серино. За пръв път, откакто разговаряха, беше изненадан. — И къде се крие?
— В погребалното бюро на братовчед си. Погребално бюро „Сполето“ в Озоун Парк.
— Благодаря ти за откровеността — рече Пол. — Но имам чувството, че още не си изплюл камъчето.
— Искам да те помоля за една услуга — каза Вини. — Искам да те помоля като колега да ми окажеш малко доверие. Запази живота на Джими Лансо, Той ми е роднина. Племенник е на баджанака. Ще се погрижа това леке да бъде наказано, но като приятел те моля, не го пречуквай.
— Ще си помисля — рече Пол.
— Благодаря ти — каза Вини. — В края на краищата сме цивилизовани хора. Хлапетата правят грешки. Ние с теб си имаме различия, но се уважаваме и сме наясно за общите ни интереси. Сигурен съм, ще го вземеш предвид.
Вини стана.
— Ще го обмисля — каза Пол.
Вини се обърна и излезе от ресторанта. Пол вдигна чашата и отпи от виното.
— Анджело — попита през рамо той, — Вини докосна ли чашата си?
— Не — каза Анджело.
— Не го очаквах от него — рече Пол. — Пък се мисли за цивилизован!
— Какво да правим с Джими Лансо? — попита Анджело.
— Убийте го — каза Серино. — Закарайте ме вкъщи, след това го очистете.
— Ами ако е капан? — попита Анджело.
Пол пак отпи от виното.
— Едва ли — каза той. — Вини няма да лъже, щом става дума за семейството му.
На Анджело тая работа никак не му харесваше. Тръпки го побиваха при мисълта за погребалното бюро. Освен това не вярваше на Вини Доминик, все едно дали става дума за семейството или за бизнес. Мислеше, че е много вероятно да е капан, макар и Серино да бе на друго мнение. А ако наистина беше капан, щеше да е много опасно да нападнат с взлом погребалното бюро „Сполето“. Анджело реши, че случаят е подходящ да предостави водачеството на Тони, който така изгаряше от желание да командува парада, че без съмнение щеше да е доволен. Вече цяла година все хленчеше, че не го оставят да направи нищо.
— Е, как ти се вижда? — попита Анджело, когато двамата с Тони спряха срещу погребалното бюро.
То се помещаваше в доста голяма бяла дъсчена постройка с гръцки колони, които подпираха фронтон.
— Екстра е — каза Тони с блеснали от вълнение очи.
— Не ти ли се струва малко зловещо? — рече Анджело.
— Не — отвърна Тони. — Братовчедът на чичо ми имаше такова бюро. Едно лято дори поработих там като гаранция, за да ме пуснат от предварителния арест. Работата не е чиновническа, но за нашата цел става. Ние го очистваме, те го балсамират. Направо на място — изсмя се Тони. — Схващаш ли?