— Кого ще очистваме? — попита Тони.
— Забравих — каза Анджело. Пресегна се към жабката на колата и взе втория списък. — Жената — поясни той, след като откри името в списъка. Пресегна се отново, за да върне списъка на мястото му. — И да се разберем отсега, за да няма объркване. Ще я очистя аз. Вероятно спят, затова ти ще имаш грижата за мъжа. Ако се събуди, убиваш го. Ясно ли е?
— То се знае, че е ясно — сопна му се Тони. — За какъв ме имаш? Да не би да съм слабоумен? Прекрасно разбирам. Но нали знаеш какво удоволствие ми доставя цялата тази работа — тъй че защо аз да не се заема с нея, а ти да имаш грижата за мъжа?
— Боже господи! — извика Анджело. Извади пистолета и сложи заглушителя. — Това е работа, а не игра на стрелба. Не сме тук да се забавляваме!
— Не е ли все едно дали ще я убиеш ти или аз? — попита Тони.
— Да де — съгласи се Анджело. — Но аз отговарям за работата и аз ще застрелям жената. Трябва да съм сигурен, че е мъртва. Ще докладвам на Серино.
— Значи смяташ, че можеш да застреляш някого по-добре от мен? — каза Тони, който, изглежда, се обиди.
— За бога, Тони — поде Анджело. — Можеш да поемеш следващия. Какво ще кажеш, ако се редуваме?
— Така е по-справедливо — съгласи се Тони. — Разделяме си ги по равно.
— Радвам се, че си съгласен — рече Анджело. След това впери за момент поглед в тавана на колата и добави: — Чувствам се като в детската градина. Добре, да вървим.
Измъкнаха се от колата, пресякоха улицата и потънаха в гъстите, мокри от дъжда храсти около къщата. Стигнаха задната врата, Анджело внимателно я огледа, опипа орнамента по нея, надникна в пролуките с помощта на малко джобно фенерче и провери металните части.
— Няма алармена инсталация — каза изумен той, като се изправи. — Освен ако е нещо, което не съм виждал.
— Откъде искаш да влезем? През някой прозорец или през вратата? — попита Тони.
— Вратата няма да е проблем — рече Анджело.
С джобното си ножче Тони изстърга част от маджуна на едно от стъклата в съседство с вратата. С чифт специални криви клещи извади гвоздейчетата и след това свали стъклото. Пресегна се отвътре, дръпна резето и натисна бравата.
Тя се отвори с леко скърцане. Не се чуха никакви звънци и никакъв лай на кучета. Анджело тихо пристъпи вътре, вдигнал ръка, в която стискаше пистолета на равнището на главата си. Огледа стаята. Изглежда, бе всекидневна с кушетки, покрити с евтина басма, и с голям телевизор. Той се ослуша и свали пистолета. След като провери дали няма алармена инсталация, се поуспокои. Изглежда, всичко беше наред. Къщата ги чакаше, за да я завладеят.
Анджело кимна на Тони да го последва и безшумно се отправи към вестибюла в предната част. Двамата мъже тръгнаха заедно пипнешком нагоре по широка вита стълба. Тя ги отведе до коридор с няколко врати.
Всички бяха полуотворени, с изключение на една. Доверявайки се на инстинкта си, Анджело се насочи право към нея. Щом се увери, че Тони върви след него, направи опит да я отвори. Още при първото докосване тя поддаде.
От леглото, което се намираше в другия край на стаята, се чуваше силно хъркане. Анджело не беше сигурен кой хърка, но щом се убеди, че и двамата спят дълбоко, кимна на Тони да го последва. Тръгнаха към леглото — голяма спалня, покрита с дебел юрган. Под него лежаха мъж и жена малко над средна възраст. И двамата спяха по гръб, с ръце отстрани.
Анджело свърна надясно, за да бъде от страната на жената. Тони отиде от другата страна. Набелязаните жертви не се помръдваха. Анджело махна с ръка, за да привлече вниманието на Тони — сочеше към валтера си в здрача на спалнята, с което да му напомни, че той ще ликвидира жената, а Тони трябва да следи мъжа.
Тони кимна и когато Анджело вдигна пистолета си, за да се прицели в главата на спящата жена, направи същото от другата страна на леглото. Анджело протегна пистолета на разстояние, от което не би могъл да не улучи, и се прицели в слепоочието, точно над ухото. Искаше куршумът да проникне в основата на мозъка, приблизително там, където би спрял, ако стреляше и отзад.
Звукът от изстрела беше твърде силен в тишината, която цареше в стаята, но сравнен с всекидневните шумове, приличаше на леко съскане като от удар на юмрук по възглавница. Анджело още не беше дошъл на себе си след дръпването на спусъка, когато се чу друг подобен съскащ звук. С крайчеца на окото си той видя как главата на мъжа отскочи от възглавницата и след това се връща отново там. Появи се тъмно петно, което изглеждаше черно в здрача на стаята.