Тони се усмихна и пристъпи зад Анджело. Пистолетът със заглушителя беше в дясната му ръка.
Обиколи ъгъла и смело влезе в кабинета. Тръгна право към мъжа на канапето. Насочи пистолета в слепоочието му, точно над ухото, след което нарочно го бутна с крак по бедрото.
Мъжът изломоти нещо и с мъка повдигна клепачи.
— Глория, скъпа? — успя да каже той.
— Не, сладурче, това съм аз — Тони!
Съскащият удар прекатури мъжа на лявата му страна. Тони се наведе, опря дулото на заглушителя в основата на черепа му и стреля отново. Мъжът не се помръдна.
Тони се изправи и погледна назад към Анджело. Анджело му махна да го последва. Заедно се качиха по стълбите. На втория етаж им се наложи да претърсят няколко стаи, преди да открият Глория. Тя спеше дълбоко при запалени лампи, но с черна маска на очите и запушалки в ушите.
— Сигурно се мисли за филмова звезда — рече Тони. — Проста работа.
— Да вървим — подкани Анджело, дърпайки го за ръката.
— Виж я! — заповтаря Тони. — Прилича на квачка.
— Нямам намерение да споря — изръмжа Анджело. — Да изчезваме оттук.
В колата Тони се мръщеше, докато Анджело избираше най-бързия път до следващата къща. Беше му все едно колко ще се муси Тони. Ако не друго, сега поне мълчеше.
Последната къща беше дълга двуетажна сграда с метални козирки, които образуваха навес пред гаража за една кола. Малка ограда отделяше една поляна с размери на пощенска марка, на която се мъдреха статуи на две розови фламинги.
— Мъжът или жената? — попита Тони, нарушавайки мълчанието.
— Жената — отговори Анджело. — Можеш ти да се заемеш с нея. Ако искаш.
Сега, когато нощната им работа наближаваше своя край, той реши да прояви великодушие.
Влязоха в последната къща без проблеми. Минаха по алеята през задната врата. За своя изненада откриха мъжа заспал на канапето.
Анджело каза на Тони да се качи горе, докато той наблюдава мъжа. Видя в полумрака нетърпеливата усмивка на лицето на младока и си помисли, че жаждата му да убива е неутолима.
След няколко минути чу приглушения изстрел от пистолета на Тони, последван незабавно от още един. Момчето поне беше старателно. Няколко минути по-късно Тони се появи отново.
— Събуди ли се мъжът? — попита Тони.
Анджело поклати глава и направи знак да тръгват.
— Лоша работа — обади се Тони.
Погледът му за миг се плъзна по спящия мъж, после той се обърна и последва Анджело през вратата.
На задната площадка Анджело се протегна и погледна нагоре към небето, започнало да порозовява.
— Слънцето вече изгрява — рече той. — Какво ще кажеш да закусим някъде?
— Чудесно предложение — отвърна му Тони. — Каква нощ, а! По-добра, здраве му кажи.
Той тръгна към колата, сваляйки заглушителя от пистолета си.
7
7:45 ч сутринта, четвъртък
Манхатън
Въпреки че не си беше доспала заради повикването през нощта, Лори реши да отиде на работа малко по-рано, за да навакса закъснението от предния ден. Беше едва осем без петнадесет, когато изкачи стълбището на Службата по съдебна медицина.
Отиде право в регистратурата и усети някакво напрежение във въздуха. Вече бяха дошли неколцина от другите колеги, които обикновено не се появяваха преди осем и половина. При кафемашината Кевин Саутгейт и Арнолд Бесърман водеха разгорещен спор. Кевин, либерал, и Арнолд, върл консерватор, никога не бяха на едно мнение.
— Слушай какво ти казвам — говореше Арнолд, когато Лори се промъкна край тях, за да си вземе кафе, — ако имахме повече полицаи по улиците, нямаше да се случват такива неща.
— Не съм съгласен — отвърна Кевин. — Такава трагедия…
— Какво е станало? — попита Лори, докато разбъркваше кафето.
— Серия убийства в Куинс — каза Арнолд. — Огнестрелни рани в главата от близко разстояние.
— Куршумите с малък калибър ли са? — попита Лори.
Арнолд погледна Кевин.
— Още не зная.
— От реката ли извадиха труповете?
— Не — рече Арнолд. — Тези хора са си спели у дома. Ако имаше повече полицаи…
— О, хайде, Арнолд! — каза Кевин.
Лори ги остави да се заяждат и отиде да види графика за аутопсиите. Както отпиваше от кафето, провери кой друг ще прави аутопсии и какви са случаите. Срещу нейното име имаше три случая, включително Стюарт Морган. Беше доволна. Кевин си спазваше обещанието.