— Аз съм виновен — рече Лу. — Не гледах къде вървя.
— Аз не гледах — отвърна Лори.
И двамата се изсмяха на неловкото си държане.
— При мен ли идваш? — попита Лори.
— Не — рече Лу. — Търсех папата. Казаха ми, че е тук горе, на петия етаж.
— Много смешно — рече Лори и го поведе към кабинета си. — Всъщност преди минута се опитвах да те открия.
— Ама разбира се! — подразни я Лу.
— Честна дума — рече Лори и седна на бюрото. Лу се намести на стола, където бе седял предния ден. — Установих самоличността на обезглавената „плувкиня“, открита заедно с Марчезе. Казва се Марша Шулман. Секретарка е на Джордан Шефилд.
— На доктор Рози? Тя му е била секретарка? — Лу посочи цветята, които не бяха изгубили свежестта си.
— На същия — потвърди Лори. — Снощи той ми каза, че я нямало на работа. А също, че съпругът й, който не е малко момче, бил свързан с организираната престъпност.
— Как се казва съпругът? — попита Лу.
— Дани Шулман — отвърна Лори.
— Да не е същият Дани Шулман, който има ресторант в Бейсайд? — поинтересува се лейтенантът.
— Да, същият — потвърди Лори. — Очевидно е имал стълкновения със закона.
— Имал е, по дяволите. Свързан е с престъпния клан Лучия. Най-малкото използуваха ресторанта му, за да пласират крадени стоки и да играят комар. Прибрахме на топло това приятелче, надявахме се, че ще издаде някой от шефовете, но той не гъкна.
— Мислиш ли, че жена му е била убита заради далаверите му? — попита Лори.
— Кой знае? — рече Лу. — Сигурно са ги заплашвали и предупреждавали, а те не са обърнали внимание. Мен ако питаш, така стоят нещата.
— Ама че гадна работа — рече Лори.
— Това е меко казано — отвърна Лу. — И понеже стана дума за гадни работи, имаш ли някакви резултати за очите на Франки де Паскуале? Откриха ли киселина?
— Още няма нищо. Доктор Де Врийс не се оказа особено отзивчив. Още не е направил пробите. Но има и добри вести: един млад негов сътрудник ще ми помогне. Най-после ще започна да получавам някакви резултати.
— Дано — каза Лу. — В престъпния свят на Куинс ще се разиграе нещо голямо. Нощес имаше четири убийства в гангстерски стил. Хората са били убити в собствените си домове. Отгоре на всичко някакво приятелче на Франки и Бруно било очистено в погребално бюро в Озоун Парк. Напрежението, което се трупа, предвещава големи събития.
— Чух, че има няколко убийства в Куинс — рече Лори.
— Едно семейство било застреляно, както си спяло. Другите двама, мъж и жена, също спели. Доколкото знаем, никой от тях не е свързан с организираната престъпност.
— Май не си много убеден.
— Да, не съм. Убити са почти като по присъда. При всички положения по случаите работят три отделни екипа следователи плюс групата по организираната престъпност. Работим с толкова много хора, че често се засичат.
— Изглежда, клановете Вакаро и Лучия си разчистват сметките — каза Лори. — Но знаеш ли? Това, че мафиотите се ядат един друг, не ме тревожи чак толкова. Поне не както смъртта на хора с положение, починали от свръхдоза кокаин. Днес има още три случая. Общо прави шест.
— Явно гледаме на нещата от различен ъгъл — каза Лу. — Аз изпитвам точно обратното. Мен ако питаш, не храня особена симпатия към богати, привилегировани хора, които умират, докато се опитват да се забавляват. Всъщност хич не ме е грижа за наркоманчетата, каквито и да са, тъкмо те създават търсенето на наркотици. Носят по-голяма вина за тази чума, обхванала страната, отколкото гладните селяни в Перу или Колумбия, които отглеждат коката. Ако наркоманчетата се самоунищожават, толкова по-добре. С всяка смърт търсенето намалява.
— Наистина ли го мислиш? — сопна се невярващо Лори. — Губим хора в разцвета на силите. Хора, за чието образование обществото е похарчило пари и време. И защо умират? Защото някакво леке е замърсило наркотика или при приготвянето му е използувало нещо смъртоносно. Много по-важно е да спрем тази ненужна смърт, отколкото избиването между бандитските групи. По дяволите, именно те правят така услуга на обществото.
— Но избухне ли война между престъпниците, страдат не само гангстерите — изкрещя Лу. — Освен това организираната престъпност е проникнала дълбоко в живота ни. В град като Ню Йорк тя е навсякъде. Да вземем събирането на боклука…
— Не ме интересува събирането на боклука! — извика Лори. — Това са най-тъпите доводи, които…
Изведнъж Лори спря насред изречението. Даде си сметка, че се ядосва, а беше глупаво да се ядосва на Лу.