— Извинявай, че повиших тон — рече тя. — Ще си кажеш, че съм ти сърдита, но всъщност не съм. Объркана съм. Никой не споделя моята загриженост за тези случаи на смърт от свръхдоза — дори ти — а според мен можем да предотвратим други смъртни случаи. Но при това темпо скоро ще има четиридесет случая на свръхдоза и чак тогава някой ще се сети да направи нещо.
— И аз съжалявам, че повиших тон — рече Лу. — Сигурно и аз съм объркан. Трябва да направя удар. Шефът непрекъснато ми дава зор. От година съм лейтенант в отдел „Убийства“. Искам да спасявам живота на хората, но защо да си жертвам работата. Харесва ми да съм полицай. Не си представям да правя нещо друго.
— Понеже говорим за полицията — каза Лори, сменяйки темата, — нощес бях стъписана от нещо, което искам да споделя с теб. Посъветвай ме.
Тя описа какво е станало през нощта в апартамента на Стюарт Морган. Опита се да бъде максимално обективна, тъй като нямаше неопровержими доказателства. Но докато разказваше случката, особено за трите долара в чантичката за пари, се убеди още повече, че полицаите от патрула са откраднали някои неща на Стюарт Морган.
— И таз добра! — каза мрачно Лу.
Последва пауза. Лори го гледаше с очакване.
— Само това ли ще кажеш?
— Какво друго да кажа? Не са ми приятни такива истории, но те се случват. Какво да прави човек?
— Мислех, че ще ме попиташ за имената на полицаите, за да ги смъмриш и…
— Какво и? — попита Лу. — Да ги уволня? Няма да го направя. Дребните кражби са неминуеми при заплатата, която получава редовният полицай. Все ще изчезне някой и друг долар. Нещо като премия. Не забравяй, че нашата професия е страшно потискаща и опасна. Така че не е толкова изненадващо. Не че ги оправдавам, но някои бъркат в меда.
— Така и баба знае — рече Лори. — Щом позволяваш и на „добрите“ да нарушават закона, къде ще му излезе краят? А такива кражби са не само недопустими от морално гледище, те са катастрофални от правно-медицинска гледна точка. Тези хора са се размотавали на местопрестъплението и са заличавали уликите.
— Не че ги оправдавам, но не бих го правил на въпрос при смърт от свръхдоза наркотици. Друго щеше да е, ако ставаше дума за убийство. Сигурен съм, че и полицаите нямаше да се държат така.
— Не мога да повярвам, че мериш с двоен аршин! Ако те слуша човек, излиза, че всеки наркоман може да пукне, и ако полицаите го окрадат, преди да дойде съдебният лекар, толкова по-добре.
— Съжалявам, че те разочаровах — каза Лу, — но точно така го чувствам. Попита ме и ти казах. Ако смяташ и занапред да разнищваш случката, обади се в отдел „Кадри“ в полицейското управление и им я разкажи. Аз предпочитам да се съсредоточа върху сериозните лоши момчета.
— И пак не мога да повярвам на ушите си — рече Лори. — Направо ме довърши. Какво, толкова ли съм наивна?
— Възползувам се от правото си по петата поправка към конституцията — рече Лу, опитвайки се да разведри атмосферата. — Но виж какво ще ти кажа. Защо не го обсъдим довечера? Хайде да вечеряме заедно!
— Заета съм — отвърна Лори.
— Разбира се — рече Лу. — И аз съм един, да си помисля, че си свободна! Сигурно пак си с доктор Рози. Не ми казвай. Няма да го понеса, колкото и малко да е себелюбието ми. С неговата лимузина и така нататък сигурно ще те заведе в ресторант, където не мога да си позволя и таксата за гардероба. Както казах и вчера, обади ми се, ако лабораторията ви реши да направи някои от изследванията, които могат да наведат на нещо. Чао!
Лу стана и излезе от стаята. Лори беше доволна, че си е тръгнал. Понякога я дразнеше. Виж го ти, засяга се лично, задето му отказва да излезе с него. Какво очакваше от нея? Да зареже всичко ли?
Тъкмо се канеше да се обади в отдел „Кадри“ на полицейското управление, както й предложи на шега Лу, когато телефонът иззвъня. Беше Джордан.
— Надявам се, не си се обаждала, за да отмениш вечерята — каза той.
— Няма такова нещо — отвърна Лори. — Става въпрос за секретарката ти, Марша Шулман.
— Искаш да кажеш, бившата ми секретарка — поправи я Джордан. — Не дойде на работа и тази сутрин, така че ще я сменям. Вече има временна заместничка.
— Май е мъртва — каза Лори.
— О, не! — рече Джордан. — Сериозно ли говориш?
Лори обясни как е идентифицирала обезглавения труп с рентгеновите снимки на гръдния кош и двете операции.
— Колегите от Съдебна медицина ще потвърдят самоличността й — каза Лори, — по и сега сме напълно сигурни.