Беше с превръзка върху едното око. Незакритото й око се насочи от телевизора към Анджело. В погледа й се четеше въпрос.
— Добър ден, госпожо О’Конър — каза приветливо Анджело. — Имате посетител.
Анджело махна с ръка на Тони да дойде в стаята.
— Кои сте вие? — попита Мери О’Конър.
Тони влезе усмихнат с букета цветя пред себе си. Погледът на Мери О’Конър се прехвърли от Анджело към Тони. Тя се усмихна.
— Май сте сбъркали стаята — каза жената. — Може би има друга О’Конър.
— О? — възкликна Анджело. — Нали вие сте О’Конър, по-късно днес ви предстои операция.
— Да — каза госпожа О’Конър, — но не ви познавам.
— Едва ли ни познавате — рече Анджело.
Отстъпи назад при вратата и погледна коридора. Сестринската стая бе все така оживена. От другата страна не идваше никой.
— Мисля, че е време да полекуваме госпожа О’Конър.
Тони се усмихна още по-широко. Остави цветята на нощното шкафче.
— Как така ще ме лекувате? — запита госпожа О’Конър.
— Терапия за отпускане — каза Тони. — Позволете да взема възглавницата.
— Доктор Шефилд ли нареди?
Въпреки че се усъмни, госпожа О’Конър не се възпротиви, когато Тони издърпа възглавницата под главата й. Не беше свикнала да се съмнява в лекарите.
— Не съвсем — рече Тони.
Признанието даде кураж на госпожа О’Конър.
— Искам да говоря със сестра Ланг — започна тя.
Но не успя да довърши. Тони натисна възглавницата върху лицето й и седна на гърдите й.
Последваха няколко приглушени звуци, ала госпожа О’Конър не се съпротивлява дълго. Ритна веднъж-дваж, но не толкова, за да се защити, а по-скоро защото не й достигаше въздух.
През цялото време Анджело действаше като охрана. Не отделяше поглед от сестринската стая. Там нямаше никакви проблеми. Сестрите си бъбреха. Погледна в другата посока. За миг сърцето му спря — видя, че към стая 507 се приближава жена на средна възраст с количка с кани за вода. Беше на пет метра.
Анджело се дръпна в стаята и затвори вратата. Тони не беше свършил с „лечението“. Още седеше върху госпожа О’Конър.
— Някой идва! — предупреди го Анджело.
Извади пистолета от джоба си и се зае да слага заглушителя. Тони продължаваше да натиска възглавницата. На вратата се почука. Анджело махна към банята.
— Насам — подкани той шепнешком Тони, който не тръгна след него.
Подир десет секунди се почука пак. Тони без желание вдигна възглавницата. Мери О’Конър беше посиняла, не помръдваше. Незакритото й с превръзка око се взираше невиждащо в тавана.
Анджело трескаво махна на Тони да дойде при него в банята, когато се почука за трети път. После вратата към коридора се отвори, Тони скочи от леглото и се пъхна в банята, принуждавайки Анджело да яхне тоалетната чиния. Притвори вратата на банята; в стаята влезе жената с количката.
Анджело беше приготвил пистолета. Заглушителят беше поставен. Не му се щеше да го използва, но май нямаше избор. През леко открехнатата врата на банята видя как жената сменя каната с вода на О’Конър. Затаи дъх. Жената бе само на няколко метра. Анджело щеше първо да изчака тя да забележи госпожа О’Конър и чак тогава да предприеме нещо. За негова изненада жената изчезна, без дори да погледне към пациентката.
След като изчака цяла минута, Анджело каза на Тони да надникне внимателно. Младокът отвори вратата на банята колкото да надзърне.
— Отишла си е — каза Тони.
— Да се махаме — рече Анджело.
Щом излезе от банята, Тони се спря край леглото.
— Дали е мъртва? — попита той.
— Не може да си толкова посинял и още да си жив — отвърна Анджело. — Хайде! Грабвай си цветята. Искам да офейкаме много преди да са я открили.
Стигнаха при колата без произшествия. Анджело си мислеше, че е направил добре, като е влязъл в болницата. Тони изгаряше от нетърпение да стреля и щеше да остави пътека от трупове след себе си.
Тъкмо подкара колата, когато младокът реши да му се изповяда.
— Не е лошо да душиш някого. Ама аз пък предпочитам да им тегля куршума. По-сигурно си е, по-бързо и определено ти носи повече кеф.
Лу извади цигара и я запали. Не че му се пушеше особено. Просто искаше да убие времето. Заседанието трябваше да започне преди половин час, а служителите продължаваха да пристигат. Щяха да обсъждат трите екзекуции в гангстерски стил, извършени в Куинс предната нощ. Лу си мислеше, че те ще предизвикат известно раздвижване в отдела, но трима детективи още ги нямаше.