— Майната им — каза накрая той.
Направи знак на сержант Норман Карвър да започва. Фактически за разследването отговаряше той, въпреки че трите екипа, заели се със случаите, действаха самостоятелно.
— Боя се, че нямаме какво да си съобщим — рече Норман. — Единственото общо между тримата убити е, че и тримата по един или друг начин са свързани с ресторантьорството — първият има ресторант, вторият е съдружник, а третият — доставчик.
— Това не ни навежда на нищо — отбеляза Лу. — Нека разгледаме всеки случай поотделно.
— Първият е семейство Голдбърг от Кю Гардънс — продължи Норман. — И Хари, и Марта Голдбърг са били застреляни, както са спели. Според предварителното следствие са използвани два пистолета.
— С какво се е занимавал Хари? — попита Лу.
— Държи много посещаван ресторант тук, в Манхатън — поясни Норман. — „Долче Вита“. В богаташкия квартал. Петдесет и четвърта улица. Съдружник е на Антъни де Бартоло. Досега не сме открили никакви проблеми, финансови или лични, между съдружниците или в ресторанта.
— Следващият? — рече Лу.
— Стив Вивонето от Форест Хилс — каза Норман. — Притежава верига от заведения за бързо хранене в окръг Насау — „Паста Пронто“. И тук не открихме никакви финансови проблеми, но още сме в началото на следствието.
— Последният случай?
— Джанис Сингълтън, също от Форест Хилс — каза Норман. — Жена е на Честър Сингълтън. Зарежда ресторанти, наскоро е бил предпочетен за доставчик на веригата на Вивонето. Пак никакви финансови проблеми. Всъщност му е потръгнало още повече, откакто се е заел и с „Паста Пронто“.
— Кой е снабдявал „Паста Пронто“ преди Сингълтън? — попита Лу.
— Още не знаем — отвърна Норман.
— Трябва да разберем — рече Лу. — Семействата на Сингълтън и Вивонето познавали ли са се?
— Още не сме установили — отговори Норман. — Но ще проучим.
— Свързани ли са с организираната престъпност? — попита Лу. — Начинът, по който са били убити, ме навежда на тази мисъл.
— И ние в началото бяхме на такова мнение — рече Норман и погледна другите петима мъже в стаята. Те кимнаха. — Но не открихме почти нищо. Два от ресторантите, които е снабдявал Сингълтън, имат някаква връзка, но не бих казал, че е сериозна.
Лу въздъхна.
— Трябва да има някаква връзка между трите случая.
— Съгласен съм — каза Норман. — От куршумите, които получихме от съдебните лекари, се вижда, че Хари Голдбърг, Стивън Вивонето и Джанис Сингълтън са били застреляни с един и същ пистолет, Марта Голдбърг — с друг. Но това не е заключение от балистичната експертиза. Само предположение. Все пак всички са с еднакъв калибър. Затова имаме силното подозрение, че и зад трите убийства стоят едни и същи хора.
— Задигнато ли е нещо? — попита Лу.
— Роднините на Голдбърг твърдят, че Хари е имал масивен златен „Ролекс“. Не го намерихме. Не открихме и портфейла му. Но на другите места като че ли не липсва нищо.
— Изглежда, отговорът се крие в ресторантите — каза Лу. — Поискайте подробен счетоводен баланс и на трите фирми. Опитайте се и да откриете дали някой е бил подложен на изнудване или заплаха. И го направете възможно по-бързо. Шефът ни дава зор.
— Хората се скъсват от работа — рече Норман.
Лу кимна. Норман му подаде лист, изписан на машина.
— Ето резюмето на това, което току-що ти казах. Извинявай за печатните грешки.
Лу прочете бързо листа. Дръпна замислено от цигарата. В Куинс ставаше нещо голямо и лошо, нямаше никакво съмнение. Чудеше се дали тези убийства имат нещо общо с Пол Серино. Изглеждаше малко вероятно. Но след това се сети за Марта Шулман. Интересно дали някой от покойниците е бил свързан със съпруга й, Дани. Беше малко вероятно, но не бе изключено той да е обединяващата брънка.
8
3 ч следобед, четвъртък
Манхатън
Лори си взе от регистратурата кафе, което по това време на деня приличаше повече на мътилка, отколкото на ободряваща напитка, и влезе в следобедното съвещание в заседателната зала, свързана с кабинета на Бингам. Само с него съдебните лекари от града имаха възможност да споделят заключенията си от различните случаи и да обсъдят проблемите на диагностиката. Въпреки че Службата по съдебна медицина се заемаше със смъртните случаи и в Бронкс, и в Манхатън, Куинс, Бруклин и Статън Айлънд си имаха свои служби. Четвъртък беше денят, в който всички се събираха. Бе задължително да присъстваш на съвещанието, така поне смяташе Бингам.