— Защо не поговориш с отдела за борба с наркотиците? — попита Лори.
— Хрумна ми нещо — рече Лу. — Какво ще кажеш за твоя приятел, доктора. Естествено е един лекар да се интересува от такива проблеми. Освен това май е от тежкарите с тази лимузина и лъскав кабинет.
— Джордан не ми е приятел — възрази Лори. — Той ми е познат. Откъде знаеш за кабинета му?
— Днес следобед ходих при него — отвърна Лу.
— Защо? — попита Лори.
— Искаш да знаеш истината или това, което си казах? — рече Лу.
— И двете — каза Лори.
— Исках да го разпитам за неговия пациент, Пол Серино — поясни Лу. — И за секретарката му, дето й видяха сметката. Но бях и любопитен да го видя. И ако те интересува мнението ми, той е мръсник.
— Не ме интересува мнението ти — озъби се Лори.
— Умът ми не го побира — продължи настоятелно Лу — какво намираш в този съмнителен, надут, суетен нехранимайко. Никога не съм виждал такъв лекарски кабинет. И лимузината… моля ти се! Тоя сигурно смъква по десет кожи от пациентите си. Ще прощаваш! Но какво те привлича у нето? Парите ли?
— Не! — възмути се Лори. — И понеже заговори за пари, обадих се във вашия отдел „Кадри“…
— Чух — прекъсна я Лу. — Е, сега сигурно ще спиш по-спокойно, нали спипа някакъв си нещастен патрулен полицай, който просто иска да изучи децата си. Ей на това му се вика морал! Сега извинявай, но отивам във Форест Хилс, за да се опитам да разкрия някое истинско престъпление.
Лу угаси цигарата и стана.
— Значи няма да говориш с отдела за борба с наркотиците? — опита още веднъж Лори.
Лу се надвеси над бюрото.
— Не — отсече той. — Просто ще ви оставя вас, богатите, да се грижите сами за себе си.
Последните няколко минути Лори беше сдържала гнева си, но сега му даде воля.
— Покорно благодаря, лейтенант — рече презрително тя.
Стана, взе палтото и куфарчето си и излезе наперено от кабинета на Лу. Долу хвърли пропуска на бюрото на охраната и излезе.
Лесно хвана такси, тук идваха от Бруклинския мост. Минаха почти направо по Първо авеню и тя се прибра за нула време. Когато слезе от асансьора, погледна кръвнишки Дебра Енглър и тръшна вратата.
— А по едно време го мислеше за очарователен — промърмори Лори, присмивайки се на себе си, докато се събличаше и влизаше под душа.
Не можеше да повярва, че е седяла толкова дълго в кабинета на Лу Солдано и се е примирявала с всички тези обиди с напразната надежда, че той ще благоволи да й помогне. Преживяването беше унизително.
Уви се в бялата хавлия, отиде до автоматичния телефонен секретар и изслуша съобщенията, а прегладнелият котарак се отъркваше в краката й и мъркаше. Бяха се обаждали майка й и Джордан. И двамата я молеха да им звънне, щом се прибере. Джордан беше оставил номер, но не домашния, с вътрешен телефон.
Обади му се, казаха й, че е в операция, но да изчака.
— Извинявай — рече Джордан, когато след няколко минути вдигна слушалката. — Още съм в операция. Но предадох да ме извикат, ако се обадиш.
— Сега си в операция? — не повярва Лори.
— Няма страшно — каза Джордан, — мога да прекъсна за няколко минути и после пак ще се измия. Дали да не отложим вечерята за малко по-късно? Не ми се ще пак да чакаш, а имам още един случай.
— Защо не се видим друг път?
— Само това не, моля те! — рече Джордан. — Имах ужасен ден и чакам с нетърпение да те видя. Помниш ли, снощи си тръгна толкова рано.
— Няма ли да си уморен? Особено след като имаш още един случай.
И Лори се чувстваше изтощена. Идеше й веднага да си легне.
— Ще си почина — рече Джордан. — Няма да стоим до късно.
— В колко можем да се видим?
— Девет часа — отвърна Джордан. — Ще пратя Томас да те вземе.
Лори се съгласи без особено желание. После се обади на Калвин Уошингтън вкъщи.
— Какво има, Монтгомъри? — запита Калвин, след като жена му го повика на телефона. Гласът му звучеше сърдито.
— Извинявай, че те безпокоя вкъщи — каза Лори. — Вече имам дванадесет случая в моята серия, възложете ми и другите, ако се появят.
— Утре няма да правиш аутопсии. Утре ти е ден за оформяне на документацията.
— Зная, затова се обаждам. В края на седмицата нямам дежурства, ще наваксам с документацията тогава.
— Монтгомъри, я намали малко темпото. Прекалено си се запалила. Вживяваш се и не си обективна. Съжалявам, но утре ти е ден за оформяне на документацията, който и да влезе през вратата с краката напред.