Беше с бастуна с червена дръжка, но не го използваше. Тони влезе последен и затвори вратата.
Една от медицинските сестри на Джордан ги поведе по коридора и се погрижи Серино да се настани на стола за прегледи.
Идваше ли в кабинета на Джордан, Серино не използваше обичайния вход и подминаваше чакалнята. Така правеха всички особено важни пациенти на Джордан.
— Божичко! — възкликна сестрата, забелязала лицето на Тони. От лявото ухо чак до ъгъла на устата имаше дълбока драскотина. — Бузата ви е срязана много лошо. Как стана?
— Одраска ме котка — каза Тони и стеснително прикри лицето си с ръка.
— Дано са ви направили инжекция против тетанус — рече сестрата. — Искате ли да я промием?
— Не — каза Тони, бе смутен от вниманието, оказано му пред Серино.
— Обадете ми се, ако промените решението си — допълни сестрата и се отправи към вратата.
— Дай ми огънче — каза Пол, щом сестрата излезе.
Анджело припряно му запали цигарата и извади една за себе си.
Тони намери един стол встрани и седна. Анджело остана прав малко вляво зад Серино. И двамата с Тони бяха изтощени, бяха ги вдигнали от леглото за неочакваното посещение на Серино при лекаря. Освен това още страдаха от преживяванията при последните две убийства, особено Анджело.
— Ето ни отново в Дисниленд — каза Пол.
Стаята се завъртя и стената се вдигна. Джордан стоеше в края на кабинета си с картона на Серино в ръка. Пристъпи и веднага надуши цигарите.
— Извинете — каза той. — Тук не се пуши.
Анджело затърси нервно къде да остави димящата цигара. Серино го сграбчи за ръката и с жест му показа да не мърда.
— Ако ни се пуши, ще пушим — рече той. — Както ти казах, когато ми се обади по телефона, докторе, малко съм разочарован от теб и нямам нищо против да го подчертая още веднъж.
— Ами апаратурата! — възкликна Джордан и посочи към лампата с визьора. — Димът я поврежда.
— Зарежи апаратурата, докторе! — отсече Серино. — Я ми кажи сега защо разтръби из целия град в какво състояние съм.
— За какво говорите? — попита Джордан.
Още от разговора по телефона разбра, че Серино е ядосан. Предполагаше, че е, защото чакаха подходяща роговица за трансплантация. Но това, което му каза Серино, съвсем го изненада.
— Говоря за един детектив на име Лу Солдано — рече Пол. — И една мацка, д-р Лори Монтгомъри. Говорил си с мацката, тя е говорила с детектива, а детективът довтаса при мен. И ще ти кажа нещо, докторе. Това ме вбесява. Исках да не се разчува за моята малка злополука. Заради работата, нали разбираш.
— Ние, лекарите, понякога обсъждаме случаите — каза Джордан. Изведнъж му стана много топло.
— Я не ме баламосвай, докторе — изсмя се Серино. — Чух, че тази твоя колежка е съдебна лекарка. В случай че не си забелязал, аз още не съм умрял. И ако вие двамата сте го обсъждали чисто професионално, тя нямаше да се раздрънка пред детектив, който разследва убийства. Измисли по-убедително обяснение.
Джордан беше объркан. Не знаеше какво да каже.
— Като теглим чертата, докторе, просто не си спазил професионалната тайна. Нали така се изразявате вие, лекарите? Доколкото разбирам от тия неща, като нищо ще се посъветвам с някой адвокат и ще те съдя за това.
— Не съм сигурен… — Джордан не можа дори да довърши фразата. Моментално осъзна колко е уязвим от правна гледна точка.
— Стига си увъртал — каза Пол Серино. — Вероятно няма да ходя при адвокат. Знаеш ли защо? Имам куп приятели, които вземат по-евтино от адвокатите и пипат по-ефикасно. Знаеш ли, докторе, моите приятели са донякъде като теб: специалисти по коляновите капачки, костите на краката и пръстите на ръцете. Представям си какъв хирург ще си, ако случайно ръката ти бъде премазана от вратата на някоя кола.
— Господин Серино… — каза Джордан с примирителен тон, но другият го прекъсна.
— Нали бях ясен, докторе? Разчитам да не дрънкаш повече. Прав ли съм?
Джордан кимна. Ръцете му трепереха.
— Виж сега, докторе, нямам намерение да ти играя по нервите. Искам да си във форма. Защото трябва да направиш така, че и аз да съм в добра форма. Зарадвах се, когато сутринта сестрата се обади да ми каже, че мога да постъпя за операция.
— Аз също се радвам — каза Джордан, опитвайки се да си възвърне част от професионализма и присъствието на духа. — Късметлия сте. Обикновено се чака дълго.