Лори бе поласкана, че той говори по уредбата, така че да чува и тя.
— Вероятно нищо — отвърна Норман, — но все пак реших да ти кажа. Открих нещо общо в трите случая: всички са ходили при един и същ лекар.
— Виж ти! — възкликна Лу и извърна очи към Лори. Тази новина не беше ударът, който искаше да направи. — Това едва ли ще ни помогне при такова убийство, Норман.
— Зная — рече Норман, — но не открих нищо друго. Помниш ли, каза, че Стивън Вивонето и Джанис Сингълтън били смъртно болни?
— Да — потвърди Лу. — И в семейство Кауфман ли е имало смъртно болен?
— Не, но Хенриет Кауфман е имала заболяване, което е лекувала. При лекаря на Стивън Вивонето и Джанис Сингълтън. Разбира се, Стивън и Джанис са ходили при десетина лекари. Но един е лекувал и тримата.
— Какъв лекар? — запита Лу.
— Очен — поясни Норман. — Казва се Джордан Шефилд.
Лу примигна. Не можеше да повярва на ушите си. Погледна Лори. В очите й се четеше същата изненада.
— Как откри? — запита Лу.
— Съвсем случайно — отговори Норман. — След като ми каза, че Стивън и Джанис са били смъртно болни, се поинтересувах от здравословното състояние на всички. Долових връзката чак когато се върнах в кабинета и се заех да преглеждам материалите, които постъпваха. Мислиш ли, че е важно?
— Не зная — каза Лу. — Най-малкото е странно.
— Искаш ли да поразуча за всеки случай?
— Дори не зная как да го сториш. Нека помисля, ще се свържа пак с теб. Продължавайте разследването.
Лу затвори телефона.
— Е, светът наистина е малък или пък този твой приятел наистина е забъркан.
— Той не ми е приятел — сопна се Лори.
— Извинявай — каза Лу. — Забравих. Твоят познат, който ти е и приятел.
— Знаеш ли, нощта, когато изчезна Марта Шулман, Джордан ми каза, че някой е влязъл с взлом в кабинета му. Преглеждал е архива.
— Било ли е откраднато нещо? — запита Лу.
— Не — отвърна Лори. — Очевидно някои картони са били преснимани. Накарах го да провери картона на Серино: бяха пипали и него.
— Без майтап! — каза Лу.
Няколко минути той бе погълнат от мислите си. Лори също мълчеше.
— Не виждам логика — обади се най-после Лу. — Дали кланът Лучия има пръст в цялата тази история, защото Серино се е лекувал при Шефилд? Опитвам се да вместя в картинката съперника на Серино, Вини Доминик, но не разбирам нищо.
— Сега-засега можем да проверим убитите, докарани днес. Да видим дали някой от тях е бил пациент на Джордан.
Лицето на Лу светна.
— Знаеш ли, това е добра идея. Добре че се сетих!
По усмивката му Лори разбра, че той се шегува. Привидно ядосана, го замери с един кламер.
След пет минути влязоха, облечени с хирургически престилки, в залата за аутопсия. За щастие Калвин не се виждаше.
И Саутгейт, и Бесърман правеха втората си аутопсия. Саутгейт бе почти приключил. Кауфманови бяха лесни, бяха простреляни в главата. Случаите на Бесърман бяха по-трудни. Първо аутопсира Дуайт Соренсън, при когото трябваше да проследи пътя на три куршума. Беше трудоемко и отне много време, така че когато дойдоха Лу и Лори, Бесърман тъкмо започваше аутопсията на Ейми Соренсън.
С разрешение на лекарите те прегледаха папките с документите по случаите. За съжаление амнестичните данни бяха оскъдни.
— Хрумна ми нещо — каза Лори. Отиде при телефона и се обади на Черил Майърс. — Черил, искам да те помоля за една услуга.
— Каква? — попита бодро Черил.
— Нали знаеш за четиримата убити в Манхатън, докарани днес? — запита Лори. — Заради които всички са на крак? Я провери дали някой от убитите е ходил при офталмолог на име Джордан Шефилд.
— Дадено — отвърна Черил. — Ще ти се обадя след няколко минути. Къде си?
— Долу в трапа — рече Лори.
Предаде на Лу, че скоро ще им се обадят. После отиде при Джордж Фонтуърт. Той тъкмо привършваше с аутопсията на втория от двата случая на смърт от свръхдоза: Джулия Майърхолц.
— Калвин каза, че не бива да говоря с теб днес — предупреди я Джордж. — Не искам да му правя напук.
— Отговори ми само едно. Венозно ли е бил приет кокаинът?
— Да — потвърди Джордж.
Той заоглежда трескаво залата, сякаш очакваше Калвин да влезе с гръм и трясък.
— Установи ли нещо при аутопсиите, освен признаците на свръхдози и отравяне? — запита Лори.
— Не — отвърна Джордж. — Хайде, Лори, не ме злепоставяй.