Выбрать главу

Когато се върна в кабинета си, звънна на Джордан. Както обикновено, той бе в операция. Тя предаде да й се обади.

Опита се да продължи с документацията, но все тъй безуспешно. Бе объркана от несигурното си положение в Службата, от това, че е отблъснала толкова хора, от поредицата случаи на смърт от свръхдоза, от странното съвпадение, че Джордан е лекувал петима души, убити от гангстери.

Мислите й се върнаха към Мери О’Конър. Изведнъж си даде сметка какво се е опитвала да се сети. Охлузванията по устните, ярките малки кръвоизливи, тъмноморавият цвят бяха все симптоми на удушаване чрез притискане на гърдите и на устата.

Лори позвъни в залата за аутопсии и каза да извикат Пол.

— Хрумна ми нещо — рече тя.

— Слушам.

— Какво мислиш, дали О’Конър не е удушена?

Предположението й беше посрещнато с мълчание.

— Е? — настоя Лори.

— Била е в Манхатънската болница — каза Пол. — В самостоятелна стая в крилото за богаташи.

— Опитай се да забравиш къде е била — рече Лори. — Просто погледни фактите.

— Но като съдебни лекари сме длъжни да отчитаме и къде е настъпила смъртта. Ако не го правехме, щяхме да объркаме смъртните актове на безброй починали.

— Разбирам — каза Лори. — Но понякога мястото на смъртта може да те подведе. Ами убийствата, които изглеждат като самоубийства?

— Там е друго — рече Пол.

— Ами, друго! — възрази Лори. — Както и да е, исках само да си помислиш дали не е удушена. Устната е охлузена, има кръвоизливи по лицето и главата.

Веднага щом Лори остави слушалката, телефонът иззвъня. Беше Джордан.

— Радвам се, че си се обадила — каза той. — Канех се да ти позвъня. Имам операции и разполагам само със секунда. Освен другите ще оперирам и Пол Серино. Сигурно си доволна.

— Доволна съм — рече Лори.

— И искам да те помоля за нещо — прекъсна я Джордан. — За да включа Серино в графика, трябваше да жонглирам. Ще се задържа до късно. Дали да не отложим вечерята? Какво ще кажеш за утре?

— Нямам нищо против — рече Лори. — Но се налага да поговоря с теб веднага за някои неща.

— Казвай бързо — отвърна Джордан. — Следващият ми пациент е вече в операционната.

— Първо, за Мери О’Конър — каза Лори. — Имала е сърдечно заболяване.

— Това е успокояващо — рече Джордан.

— Знаеш ли нещо за личния й живот?

— Не много.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че е била убита?

— Убита ли! — изломоти Джордан. — Сериозно ли говориш?

— Не зная — призна Лори. — Но ако ми кажеш, че е имала двадесет милиона долара и е смятала да не включи в своето завещание лошия си внук, вероятно ще се замисля и за убийство.

— Беше заможна, но не и богата — каза Джордан. — И да ти напомням ли, че се канеше да ме успокоиш за смъртта й, а не да ме разтревожиш още повече?

— Лекарят, който направи аутопсията й, е убеден, че е умряла от сърце — отвърна Лори.

— Това вече е по-добре — каза Джордан. — Как ти хрумна за убийството?

— Нали ме знаеш, обичам да си фантазирам — рече тя. — Пък и има още стряскащи новини. Седни, да не паднеш.

— Моля те, Лори, без шегички. Трябваше да бъда в операционната още преди десет минути.

— Имената Хенриет Кауфман и Дуайт Соренсън говорят ли ти нещо? — запита го тя.

— Това са двама от пациентите ми. Защо?

— Били са двама от пациентите ти — каза Лори. — И двамата са убити нощес заедно със съпрузите им. Сега им правят аутопсия.

— Господи! — рече Джордан.

— И това не е всичко — допълни Лори. — Завчера са били убити още трима от пациентите ти. Всичките са били застреляни по начин, който издава някаква връзка с организираната престъпност. Поне така ми казаха.

— О, божичко — повтори Джордан. — А тази сутрин Пол Серино беше в кабинета ми и ме заплашваше. Какъв кошмар!

— Как те е заплашвал? — запита Лори.

— Не искам дори да си спомням — каза Джордан. — Но ми е доста сърдит и май трябва да съм благодарен на теб за това.

— На мен ли?

— Не смятах да го обсъждаме по телефона — каза Джордан, — но след като сме започнали…

— Какво?

— Защо си казала на някой си детектив Солдано, че лекувам Серино?

— Не мислех, че е тайна — рече Лори. — В края на краищата ми го каза на вечерята у нашите.

— Сигурно си права — съгласи се Джордан. — Но как се случи така, че си го казала точно на детектив, който разследва убийства?