— И какво откри? — попита Лори.
— Открих, че е почти еднакво — уточни Питър. — Горе-долу един час в тринадесет от четиринадесетте случая. Но при един от тях беше различно. Кой знае защо, при Робърт Евънс нямаше бензоилегонин.
— Тоест? — запита Лори.
— Тоест Робърт Евънс е умрял твърде бързо — отвърна Питър. — Може би след няколко минути. Че и по-скоро, не мога да кажа.
— Мислиш ли, че е важно? — поинтересува се Лори.
— Не зная — каза Питър. — Ти си съдебният лекар, не аз.
— Вероятно е получил веднага сърдечна аритмия.
Питър вдигна рамене.
— Както и да е — рече той. — Но не съм се отказал да търся замърсител. Ала и да намеря нещо, ще е минимално количество.
Лори си тръгна обезсърчена. Въпреки всичките си усилия не бе постигнала никакъв напредък с тези невероятни случаи на смърт от свръхдози. Искаше пак да поговори с Джордж Фонтуърт и той да й обясни какво го е изненадало при аутопсиите, затова слезе в сутерена и надникна в залата за аутопсии. Не го видя, но забеляза Вини и го попита къде е Джордж.
— Отиде си преди около час — каза Вини.
Лори се качи в кабинета му. Вратата беше отворена, но него го нямаше. Беше до една от лабораториите по серология. Лори влезе в нея и попита дали са виждали Джордж.
— Имаше час при зъболекар — отвърна един от лаборантите. — Каза, че ще се върне, но не знае кога.
Лори кимна.
Излезе от лабораторията и се спря пред кабинета на Джордж. От мястото, където беше застанала, се виждаха двете папки с резултатите от аутопсиите на двата случая на смърт от свръхдози, които той беше правил този ден.
Лори погледна през рамо, за да се увери, че никой не я вижда, влезе в кабинета и отвори горната папка. Беше за аутопсията на Джулия Майърхолц. Тъкмо по време на нея Лори бе отишла на неговата маса. Зачете бързо заключенията. Веднага разбра какво е имал предвид под „изненада“. Очевидно бе реагирал по същия начин като нея при Дънкан Андрюс.
От доклада на следователя Лори забеляза, че жертвата е била идентифицирана на местопроизшествието от „Робърт Нъсман, приятел“.
Взе лист от топчето върху бюрото на Джордж и си записа адреса на Джулия.
Тъкмо щеше да отвори втората папка, когато чу, че някой идва по коридора. Смутена, затвори папката, прибра листчето в джоба си и излезе. Кимна и се усмихна виновно на минаващия лаборант от хистологията.
Въпреки че Бингам я бе смъмрил, задето е ходила в апартамента на Дънкан Андрюс, тя реши да отиде и до жилището на Джулия Майърхолц. Докато чакаше такси, си втълпяваше: призивът на Бингам за дискретност се дължи по-скоро на факта, че в политическо отношение случаят е като горещ кестен. Той бе възразил не срещу това, че е разгледала местопроизшествието — поне така си мислеше Лори.
Апартаментът на Джулия беше в голяма богаташка кооперация на Седемдесет и пета улица в Ийст Сайд. Лори беше доста изненадана, когато портиерът дойде да й отвори вратата, докато тя плащаше на таксито. Виж ти как живеели някои хора в града! Кварталът бе съвсем различен от нейния Кипс Бей.
— С какво мога да ви помогна? — попита портиерът със силен ирландски акцент.
Лори показа значката си на съдебен лекар и помоли да види домоуправителя. След няколко минути той се появи във фоайето.
— Бих искала да разгледам апартамента на Джулия Майърхолц — каза му Лори. — Но преди да се кача, държа да се уверя, че там няма никой.
Домоуправителят попита портиера дали апартаментът е празен.
— Да, празен е — потвърди той. — Родителите й ще дойдат чак утре. Искате ли ключа?
Домоуправителят кимна. Портиерът отвори едно шкафче, взе някакъв ключ и го подаде на Лори.
— Върнете го на Патрик, когато си тръгнете — каза домоуправителят.
— Бих предпочела да дойдете и вие.
— Имам да оправям тръбата за гореща вода в мазето, спукала се е — обясни домоуправителят. — Ще се ориентирате — апартамент 9 В. Вдясно от асансьора.
Асансьорът спря на деветия етаж и Лори слезе. За по-сигурно натисна няколко пъти звънеца на апартамента и почука на вратата. Този път наистина не искаше да налети на някой от близките на починалата.
Първото нещо, което забеляза, бе натрошената гипсова статуетка върху пода в антрето. Явно бе копие на „Давид“ на Микеланджело.