Просторният апартамент беше обзаведен в приятен провинциален стил. Без да знае какво търси, Лори тръгна да обикаля от стая в стая и да ги разглежда.
В кухнята отвори хладилника. Беше добре зареден със здравословна храна: кисело мляко, покълнал боб, пресни зеленчуци и обезмаслено прясно мляко.
Масичката в дневната беше отрупана с книги за изкуство и здравни списания. По стените имаше лавици, и те с книги за изкуство. На полицата над камината Лори забеляза гравирана плочка. Приближи се и прочете надписа: „Триатлон в Сентръл Парк, трето място, 30-34“.
В спалнята откри велоергометър и много снимки в рамки. На повечето от тях се виждаха привлекателна жена и красив млад мъж сред природата: с велосипеди на планина, на къмпинг в гора, на финала на някакво състезание.
Когато се върна в хола, Лори се опита да си представи защо една любителка спортистка като Джулия Майърхолц е вземала наркотици. Просто нямаше логика. Здравословната храна, списанията и спортните й постижения просто не се връзваха с кокаина.
Мислите й внезапно бяха прекъснати — някой отключваше вратата. Лори направо изгуби ума и дума и понечи да се скрие, сякаш очакваше да се появи Бингам.
Когато вратата се отвори, младият мъж, който влезе, изглеждаше не по-малко изненадан от Лори, че заварва някого в апартамента. Лори го позна — бе мъжът от повечето снимки в спалнята.
— Д-р Лори Монтгомъри — представи се тя и показа значката си. — От Службата по съдебна медицина.
— Робърт Нъсман.
— Не искам да ви преча — каза Лори и понечи да си тръгне. — Мога да дойда друг път. — Само това оставаше — Бингам да разбере.
— Не, не пречите — рече Робърт и вдигна ръка. — Моля ви, останете. Отскочих за съвсем малко.
— Каква трагедия! — поде Лори.
— Не ми го казвайте — рече Робърт и изведнъж стана много тъжен.
— Знаехте ли, че взема наркотици? — попита Лори.
— Не е вземала наркотици — отсече той.
Лори усети гняв в гласа му.
— Зная, че вие твърдите това — добави мъжът и се изчерви, — но повярвайте, Джулия никога не е вземала наркотици. Просто не беше в характера й. Много се грижеше за здравето си. Тя ме запали да тичам. — Той се усмихна при спомена за това. — Миналата пролет ме накара да участвам в първия си триатлон. Просто не мога да си го представя. Господи, дори не пиеше.
— Извинявайте — каза Лори.
— Беше толкова надарена — рече тъжно Робърт. — С такава силна воля, толкова всеотдайна. Мислеше за доброто на другите. Беше религиозна, е, не бе фанатичка, разбира се. Участваше в какво ли не, в програмите за избор на професия, за защита на бездомните, в борбата срещу СПИН.
— Разбрах, че сте я идентифицирали — каза Лори. — Вие ли я намерихте?
— Да — изрече с много мъка Робърт. Погледна встрани: още малко, и щеше да заплаче.
— Сигурно е било ужасно — каза Лори. Съвсем ясно си припомни как е намерила брат си. Направи усилие да отпъди спомените. — Къде беше, когато влязохте?
Робърт посочи спалнята.
— Беше ли още жива? — попита внимателно Лори.
— В известен смисъл — отвърна мъжът. — Не можеше да си поеме дъх. Правих й изкуствено дишане, докато дойде линейката.
— Защо дойдохте? — поинтересува се Лори.
— Тя ми се обади — обясни Робърт. — Каза да намина по-късно.
— Правила ли го е друг път? — запита лекарката.
Робърт изглеждаше озадачен.
— Не зная — каза той. — Предполагам, че да.
— Нормален ли беше гласът й? — продължи Лори. — Бихте ли могли да прецените дали вече е била взела наркотика?
— Мен ако питате, не бе вземала нищо — отвърна Робърт. — Не звучеше възбудено. Но не говореше и както друг път. Беше напрегната. Всъщност малко се страхувах, че ще ми каже нещо лошо, например ще иска да скъсаме.
— Имаше ли някакви проблеми в отношенията ви? — попита Лори.
— Не — каза Робърт. — Всичко беше чудесно. Тоест, аз си мислех, че всичко е чудесно. Само че гласът й звучеше някак странно.
— Ами счупената статуетка до входната врата?
— Видях я, когато влязох снощи — каза Робърт. — Беше любимата й вещ. От двеста години е. Когато видях, че е счупена, разбрах, че става нещо лошо.
Лори погледна разбитата статуетка и се зачуди дали Джулия я е счупила по време на пристъпа. Но ако е било така, как е стигнала от антрето до спалнята?