Лори изпищя, втрещена от ужас. Реагира инстинктивно, крясъкът й бе толкова силен, че отекна по коридора като някаква заредена атомна частица в ускорител. Тя не успя да се овладее. Едновременно с писъка, сърцето й подскочи в гърдите.
Но нападението, от което се боеше, не последва. Тя трескаво осмисли случката и си спомни, че ужасяващата фигура е извикала „Бау!“, което едва ли ще изкрещи изнасилвач или свръхестествен демон. Същевременно разпозна лицето на Лу Солдано.
Всичко стана само за миг — още преди Лори да реагира, страхът й отстъпи пред гнева.
— Лу! — извика тя. — Какви ги правиш!
— Уплаших ли те? — попита смутено той.
Видя, че е пребледняла. Ушите му още пищяха от вика й.
— Дали си ме уплашил ли? — изкрещя тя. — Направо се паникьосах, не обичам да ме плашат. Друг път не го прави.
— Извинявай — разкая се Лу. — Държах се детински. Но това място ме плаши: мислех си, че така ще си отмъстя поне малко.
— Можех да те тупна по носа — каза Лори и размаха юмрук пред лицето му. Гневът й беше преминал, особено след извинението и очевидното му разкаяние. Тя заобиколи бюрото и се тръшна на стола. — Какво, за бога, правиш тук по това време? — попита го.
— Чисто и просто минавах — рече Лу. — Исках да говоря с теб и се отбих в приемното на моргата с надеждата, че ще те заваря. Всъщност не очаквах да те намеря, но човекът долу ми каза, че току-що си била в кабинета му.
— За какво искаше да говориш с мен?
— За твоя приятел Джордан — каза Лу.
— Той не ми е приятел — сопна се Лори. — Наистина ще ме ядосаш, ако продължаваш да го наричаш така.
— Е, какво толкова! — рече Лу. — Думата ми изглежда относително точна. В края на краищата излизаш с него всяка вечер.
— Личният ми живот си е моя работа — каза Лори. — Но за твое сведение не „излизам“ с него всяка вечер. Ето, тази вечер не съм излязла.
— Е, от четири вечери пропускаш една, не е лошо — рече Лу. — Но да се върнем на въпроса. Исках да ти кажа, говорих с Джордан, че някой очиства професионално пациентите му.
— И какво ти отвърна той? — попита Лори.
— Нищо — отсече Лу. — Не пожела да ми каже нищо конкретно за пациентите си.
— Добре е направил.
— Но по-важно е как се държа. Беше наистина нервен, докато бях там. Не зная какво да мисля.
— Нали не смяташ, че е замесен в тези убийства?
— Не — каза Лу. — Да обира пациентите си като слепци — играта на думи е случайна — да, но да ги убива — не. Това значи да заколи златната кокошка. Ала определено беше притеснен. Имаше си нещо наум. Струва ми се, че знае нещо.
— Има доста причини да бъде нервен — възрази Лори. — Каза ли ти, че Серино го е заплашил?
— Не — рече Лу. — Как го е заплашил?
— Не ми обясни — продължи Лори. — Но ако Серино е такъв, какъвто казваш, ти е ясно за какво става дума.
Лу кимна.
— Защо ли Джордан не ми каза?
— Сигурно смята, че не би могъл да го защитиш. А ти можеш ли?
— Вероятно не — отвърна Лу. — Не непрекъснато. Прекалено известен е този твой Джордан Шефилд.
— Научи ли нещо важно, докато разговаря с него? — поинтересува се Лори.
— Научих, че убитите не са имали еднакви диагнози — рече Лу. — Поне така твърди той. Това беше една моя вятърничава идея. Научих, че не са свързани по никакъв друг начин с Джордан Шефилд, освен че са негови пациенти. За съжаление не узнах много.
— Какво ще правиш сега? — попита Лори.
— Ще се надявам! — рече Лу. — И ще накарам следователите да открият какви са били диагнозите. Може би ще ни подскажат нещо. Трябва да има някаква подробност, която изпускам.
— И аз имам същото чувство при моите случаи на смърт от свръхдози — каза Лори.
— Между другото — додаде Лу, — какво правиш тук толкова късно?
— Надявах се да свърша малко работа. Но тъй като пулсът ми все още е ускорен благодарение на теб, сигурно ще взема документацията вкъщи и ще я оправям там.
— Какво ще кажеш да вечеряме? — запита Лу. — Ще дойдеш ли с мен в Малката Италия? Обичаш ли спагети?
— Обожавам ги.
— Е? Вече ми каза, че тази вечер не си с добрия доктор, а това е любимото ти извинение.
— Не се отказваш лесно.
— Ей, аз съм италианец.
След петнадесет минути се отправиха с колата на Лу към центъра. Лори не знаеше дали постъпва добре, като отива да вечеря с този мъж, но наистина не можа да измисли как да се измъкне. Преди й се бе видял недодялан, а сега беше направо чаровен: забавляваше я със случки от детството си в Куинс.