Уж бе израсла в Манхатън, пък никога не беше ходила в Малката Италия. Докато пътуваха по Мълбъри стрийт, бе очарована от квартала. Имаше множество ресторанти и тълпи от хора по улиците. Като самата Италия, и това място, изглежда, кипеше от живот.
— Тук се усеща италианският дух — поде Лори.
— Нали? — рече Лу. — Но ще ти кажа една малка тайна. Повечето недвижими имоти тук са собственост на китайци.
— Странно — каза тя, бе малко разочарована, макар да не знаеше защо.
— Някога кварталът беше италиански — продължи Лу. — Но повечето италианци се изнесоха в предградията, например в Куинс. А китайците с тяхната предприемчивост изкупиха имотите.
Спряха на място, където паркирането беше забранено. Лори посочи знака.
— Моля! — каза Лу. Сложи малка картичка на таблото до кормилото. — От време на време имам право да се възползвам от това, че съм един от най-достойните нюйоркчани.
Поведе я по тясна улица към ресторант, който не биеше на очи.
— Няма име — рече Лори, когато влязоха.
— Не му и трябва.
Вътре обстановката бе доста кичозна: покривки на бели и червени карета, дървени решетки с изкуствен бръшлян и пластмасови гроздове. На всяка маса имаше свещ в кана, покрита с капки восък. По стените имаше няколко картини с изглед от Венеция, рисувани върху черно кадифе. В тясната зала бяха наблъскани тридесетина маси: май всички бяха заети. Измъчени келнери се стрелкаха около клиентите. Изглежда, всички се знаеха на малко име. Кънтяха гласове, ухаеше на богата апетитна храна с подправки.
Лори изведнъж разбра колко е гладна.
— Май е трябвало да направим резервация — каза тя.
Лу й показа с ръка да бъде търпелива. След няколко минути се появи много едра жена, която приличаше на италианка, и грабна Лу в прегръдките си. Той я представи на Лори. Казваше се Мари.
Сякаш с вълшебна пръчица се появи свободна маса и Мари ги настани на нея.
— Имам чувството, че си доста известен тук — каза Лори.
— Толкова пъти съм идвал! С парите, които съм похарчил тук, едно от децата им е завършило колеж.
Лори беше огорчена, че няма лист с меню. Трябваше да изслуша какво предлагат от келнер, който го изрецитира със силен италиански акцент. Тъкмо изпя внушителната си литания, и Лу се наведе към нея и й препоръча равиоли или маникоти. Лори бързо се спря на равиоли.
След като поръчаха вечерята и им донесоха бутилка бяло вино, Лу разочарова Лори — запали цигара.
— Може би ще постигнем компромис — поде тя. — Хайде да изпушиш само една.
— Готово.
След чаша вино Лори се отпусна. Когато донесоха ордьоврите, Джузепе, собственикът готвач, се появи да ги поздрави.
Според Лори вечерята бе чудесна. След последните няколко вечери в тежкарска обстановка това оживено заведение й донесе облекчение. Като че всички познаваха и обичаха Лу. Мнозина добродушно се шегуваха с него, задето е довел Лори. Явно обикновено вечеряше сам.
За десерта Лу настоя да се разходят нагоре по улицата и да идат в италианско кафене, където сервираха еспресо без кофеин и италиански сладолед.
Когато кафето и сладоледите вече бяха пред тях, Лори вдигна поглед към Лу.
— Искам да те питам нещо — каза тя.
— Карай — рече той. — Надявах се да избегнем неприятните теми. Моля те, не искай пак от мен да ходя при момчетата от наркоотдела.
— Искам само мнението ти — рече Лори.
— Слушам — отвърна Лу. — Това не е толкова страшно.
— Но няма да ми се смееш — каза Лори.
— Започва да става интересно — рече лейтенантът.
— Нямам причина да си го мисля — продължи Лори. — Просто някои дребни факти, които ме тревожат.
— При това темпо ще ти трябва цяла нощ, за да го кажеш — рече Лу.
— Става въпрос за поредицата случаи на смърт от свръхдоза — допълни Лори. — Какво ще кажеш, ако предположа, че тези хора са убити, а не са починали от свръхдоза.
— Продължавай — подкани я Лу. Замислен, извади цигара и я запали.
— Докараха труп — жената е починала внезапно в болницата — каза Лори. — Имала е тежко сърдечно заболяване. Но ако я видиш отблизо и я изследваш внимателно, веднага ти хрумва, че е възможно да е била удушена. Заключението е „естествена смърт“, направено е главно поради останалите подробности — че е била в болница, че е била пълна и е имала сърдечно заболяване. Но ако тази жена беше намерена другаде, би могло да се сметне за убийство.