— Да — каза Бесния.
— Слушай внимателно. Пращам усилен „отбор“ за мама и Катето. След две минути са на път. Ти, латвийката…
— Литовката!
— Все едно, майната й! Отивате утре сутринта… Вземи някой таралясник, който не прави впечатление. И две момчета… Аз пращам „цигулари“ при теб. Веднага… — Вълкът мълча няколко секунди, преди да продължи. — Дойде силно време, брат ми, както казват моряците. Разбра ли ме?
— Да.
— Добре, изчакай ония с цигулките и изчезвай…
Завари Оливия отново заслушана в литовското предаване на радио „Нева“. Беше си наляла чаша коняк, запалила цигара и легнала боса на канапето пред терасата. Двете й обувки бяха поставени на покривката на масата, там, където преди десетина минути беше фруктиерата. Запазил настроението си, Бесния връхлетя и я завари да си повтаря на глас нещо, което едва ли някой в България беше в състояние да преведе.
— Твоето шибано радио може да знае всичко, но със сигурност не може да предвиди, че сега ще те еба?
Оливия се усмихна.
— Прав си! Радио „Нева“ няма сексуален отдел!
Усмивката й, а и думите й, окончателно го извадиха от равновесие. Бесния се хвърли като тигър върху нея, разкъса дрехите й на парчета и за няколко секунди я съблече гола. Оливия продължаваше да се усмихва и когато тръгна да прониква в нея. Нещо повече, когато акта започна, тя уви ръце около врата му и бъркайки с език в ухото му прошепна:
— Не се смятай за голям завоевател, Жорж. Аз ти се отдавам.
Бяха се любили три пъти и сега лежаха един срещу друг на канапето грохнали от умора. Излязоха от банята голи и мокри, и се оставиха на течението да ги изсуши и да им възстанови равномерното дишане.
— Жорж!
— Кажи.
— Тогава… в изнасилването, колко души бяхте?
„Мразя изповедите!“ — помисли Жорж, но все пак отговори.
— Пет, но трима от нас нямаха нищо общо с тази работа!
— Знам — Кимна Оливия. — Ти си отишъл в хотела, когато всичко е било свършено.
— И това ли знаеш от радиото? — кисело попита Бесния.
— От Степанчик. Откъде знае той — нямам представа.
— Говори се — неопределено каза той и затвори очи отпуснат във физическо блаженство. „Майната му, ще мисля утре…“
— Жорж?
— Да.
— Осъдиха ви на пет години, нали?
— Лепнаха ни т. нар. солидарна вина. Тодор Живков нямаше милост към изнасилвачите, лежахме по три.
— Какво стана с другите?
— Работят с нас. Доверени хора.
— Жорж?
— Стига с тоя Жорж! Карай направо.
Оливия сгърчи вироглаво нос, запали цигара и млъкна.
— Оливия?
— Да.
— Щеше да питаш нещо?
— По-скоро щях да ти кажа нещо важно, но ти си грубиян и не заслужаваш нищо.
— Така ли? — Жорж се обърна и легна върху нея. Започна да я целува по устата, очите, гърдите и почувства как се размеква в ръцете му. Любиха се дълго, яростно, като че ли отчаяно и като за последен път. После Оливия събра скъсаната си рокля, излезе и се върна с блуза и джинси.
Жорж се облече машинално и седна срещу нея.
— Изтекоха още новини, Жорж. Степанчик ви е осъдил на смърт. Девет души. Брат ти, теб, на другите не запомних имената. Вчера Япончик му е изпратил от Америка тримата манджурци!
— Тия пък кои са?
— Убийците на „Нева“. Работят само в екстрени случаи. Никога не са се проваляли.
— Китайци ли са?
— Не, напротив, бели красиви мъже и страшно опасни.
— Познаваш ли ги?
— Лично, не. Показаха ми ги на един бал в Одеса. Единият е арменец, Едуард Манджурян. Сапьор. Специалист по взривни устройства. Сам той уби два пъти повече азери В Нагорни Карабах от цялата арменска армия. Фактически той принуди Азербайджан да напусне анклава.
— Можеш ли да намериш негова снимка? — попита Жорж, съзнавайки, че въпроса му е глупав.
— Не. Едва ли някой в България може. Включително и Степанчик.
Жорж отново започна да чувства нервните тръпки по кожата си.
— А другите двама?
— Мурат Манзур, чеченец. Герой от Афганската война. Впрочем и тримата са афганци. Тих убиец. Предимно с нож, примка и шило. За него казват, че може да се изкачи без въже на покрива на Емпайър Стейтс Билдинг. Когато го видях беше с брада и мустаци. Третият е руснак от полски произход. Знам, че е родом от Лвов, и че е най-добрия снайперист сред афганците.
„Сега вече загазихме истински!“ — помисли Бесния загледан в изключителното лице на литовката. — Така комплектовани тия тримата наистина са страшна сила. С този нож Степанчик наистина може да ни заколи!
— Манджурците идват да изпълнят смъртната ни присъда, така ли?
Оливия кимна.
— Не можа ли да запомниш поне още едно име?
— Не — Каза Оливия, — но след половин час ще повторят предаването.