Степанчик разби мобифона в стената и през окървавените си зъби изсъска.
— Тръгвай, Миндир! Искам главата му.
Манзур пресрещна Георги Калапатирев, известен като Жоро Италианеца, изстреля един дебалансиран куршум от пистолет АП. Улучи го в сърцето и го уби на място, но за сигурност, когато минаваше покрай него, резна сънната му артерия. Прибра оръжието си, запали цигара, качи се в маздата и бавно се включи в движението. Половин час по-късно пътуваше за Карлово с карта на коленете. Търсеше варненския път, а от там и отклонението за Шабла, рая на земята. Изпитваше плътско удоволствие при мисълта, че отново ще живее в тази неземна красота. Други чувства не изпитваше.
Дебелият си купи „Нощен труд“, мина през VIP-а, и се качи в рейса, който щеше да отведе пътниците до самолета за Москва.
Вече на борда, той свали лененото си сако, намести се удобно. Имаше малко пътници. Щеше да пътува сам в бизнес класата, поръча си чай и разгърна вестника. Между клюки и новини, едно съобщение му направи впечатление.
„Тази сутрин на редовното си заседание «Полиинс» смени управителното си тяло. В новия борд на директорите влизат…“ Следваше поименно списъка, който самия той , „Пентхауз“ беше съставил.
Облегна се и затвори очи. Трябваше да се съсредоточи и да мисли, да мисли. В Москва го чакаха тежки разговори.
Ченгетата от специалния отряд за борба с организираната престъпност се изсипаха от два микробуса на стотина метра от Алдомировския язовир. Наместиха качулките, заредиха мозбергите, или пушки-помпи, както бяха по-известни и атакуваха бърлогата на Барона. Обградиха бившата профсъюзна вила, която той нагло беше присвоил. Завариха я празна, но със следи от скорошен пир. Чуваха се гласове, женски смях, някъде наблизо към изкуственото езеро.
Заобиколен от охрана и проститутки, Барона правеше пикник на тревата. Като видя спецченгетата скочи, посегна към оръжието и сгреши. Вбесените ченгета налетяха като стършели и за секунди го пребиха като псе. Счупиха челюстта му, двата глезена, разбиха бъбреци, черен дроб и го проснаха на тревата смазан, но жив. Подобна участ сполетя и охраната. Проститутките се отърваха с по няколко шамара и лек уплах…
Когато акцията беше обявена за приключена, ченгетата им щракнаха белезниците, хвърлиха ги по очи в специална арестантска кола, наречена „душегубка“ и потеглиха за София.
Тогава Козелът се измъкна от храстите и бавно тръгна към Алдомировци. На площада беше паркирано свръх мощното му, поръчково BMW 7М, с ново предно стъкло, пребоядисано и така закърпено, че изглеждаше като току-що излязло от завода.
Козелът запали цигара, набра мобифона на Нерон и бавно потегли.
— Да — чу гласът на Вълка.
— Барона е тежко болен. Изпрати хора да приберат тировете. Паркирани са в черния път между Алдомировци и Балинци.
Линията прекъсна.
Шофьори на Нерон, придружени от две коли цигулари разгониха хората на Барона, запалиха машините и потеглиха към границата. Братска Сърбия водеше война с ислямските свини и се нуждаеше от петрол на живот и смърт.
Майка им ги беше помолила за разговор след вечеря и братята я последваха в спалнята й. Вълкът я беше преместил в бункера, но й позволяваше да ходи на пазар, да се разхожда из улиците на София, град, който не познаваше и който я плашеше с шума и обемите си. Старата имаше две приятелки от родното си село, женени в столицата и беше възобновила контактите си с тях. За да не я плаши с бандитска помпозност Вълкът й беше зачислил шофьор и едно ауди 80, но след тях на дискретно разстояние пътуваше личния му телохранител Слънцето, с трима от най-добрите си хора и отваряха очите си на четири. Особено трудна беше за опазване на безцелните си разходки из квартала и Слънцето тайно се молеше богу, Вълкът да го „хвърли“ в истинска работа.
— Елате, момчета, седнете. Хубав айран съм направила с малко копър… Както го обичахте като деца.
Нерон взе каната, наля две чаши и грубо вдена едната в ръката на брат си. Това беше заповед „Пий!“
— Какво има, мамо? — кротко попита Бесният. — Случило ли се е нещо?
— Не, слава Богу — старата се прекръсти. — Бях при Катя днес следобед… — Вълкът знаеше всяка нейна крачка, но мълчаливо я изчака да продължи. — Чудесно сте уредили сестра си, момчета, Бог да ви поживи. Сега е сложила килими, пердета, апартамента грее, светъл огромен. Като истински братя сте постъпили, момчета! Горда съм с вас — старата обърса с длан две щастливи сълзи и ги погледна усмихната. — Сега искам и на мен да не скършите хатъра!