Братята се спогледаха зяпнали. За пръв път в живота си майка им щеше да поиска нещо за себе си.
— Разбира се, мамо — ласкаво каза Вълкът. — Знаеш, че за теб ще направим всичко, което можем.
— Искам да определите датата на сватбата й, и да я венчаем в църква, по християнски!
Братята прихнаха във весел, разтоварващ, щастлив смях. И двамата не помнеха откога не бяха се смели до сълзи. Когато се съвзеха, срещнаха обидения, сърдит поглед на майка си.
— Какво толкова смешно казах? — с разклатен глас попита старата.
— Нищо, мамо! Нищо, майчице, нищо! — Вълкът я прегърна и целуна очите й. — Разбира се, ще я омъжим, когато кажеш — и както кажеш! Ще й дигнем сватба да я помни цял живот. Ти кажи датата, другото остави на нас.
Старата се изтръгна от ръцете му.
— След две седмици… Не следващата неделя, по следващата. А да ви видя сега какво ще кажете!
— Какво има да казваме, мамо — усмихнат, та греещ отговори Бесният. — След две седмици ще бъде булка слънце! Кажи й да се стяга.
— Велине? — невярваща на ушите си, а и на щастието си, старата искаше още едно потвърждение.
— Жоро, ти каза, мамо. Изберете църква и попове. Другото е наша работа. Имаме ресторант, няма да се посрамим.
Старата мислеше още нещо.
— А гости? Негови, наши…
— Колкото искаш и когото поканите — Бесният продължи да се хили. — Мартин ще наеме хотел и ще осигури транспорта, ще ги вземем от домовете им и ще ги върнем франко адреса, когато поискат!
Старата продължи да се кръсти.
— Господ да ви поживи, момчета! Оставете ме да си поплача. От радост! Ще се помоля да е щастлива и благодарна, както бях аз с баща ви!
Манзур сбърка шосетата и се озова в Бургас. Имаше време и можеше да се шляе където си иска. В хотел „България“ обаче нямаше места. Опита да шантажира рецепцията с американския си паспорт, на който имаше и българска виза, фалшива, разбира се, но зад тази фалшификация стоеше могъща Русия и беше извършена така перфектно в лабораторията на специалните й служби, че дори и американските емигрантски власти биха приели паспорта за напълно редовен. И този номер не мина. Хотелът беше претъпкан, но му предложиха да иде на „Дюни“, хем близо, хем луксозно.
Когато Манзур влезе в ресторант „Пеликан“, Маймуняка вечеряше с жена си и трима цигулари от охраната. Този чужденец веднага му направи впечатление. Че е чужденец личеше и по лицето, и по дрехите му. Беше изключително красив мургав мъж с вид на латиноамериканец, висок около 1,80, съвършено строен, стройност доведена до абсурд — реши наум той. Чужденецът би бил много къдрав, ако не беше подстриган „Канадска ливада“ и с очи… Ето какво беше поразително в този тип — очите. Остри като ножове, неподвижни като на сокол и втренчени като на сова нощем.
Чужденецът седна. Поръча си рибна салата и бира, запали цигара и се отпусна в стола, като човек, който във всеки миг се чувства комфортно в тялото си.
„Това копеле не е «случайно!» — мислеше Маймуняка, загледан в мускулестото му, видимо мощно тяло. — И защо е сам! На такива мъже жените се лепят като мухи на лайно!“
Маймуняка беше също расов, макар и русоляв мъж. Прякорът си беше спечелил като ученик в спортното училище, за бас беше обиколил външния перваз на покрива на 15 етажната кооперация, в която живееше. Беше добър борец, но нямаше шанс на тепиха. Не стигна до големите титли, но беше уважаван в съсловието като горд мъж, който не прощава обиди. От училището беше близък с Вълка, големите близнаци, Каранов, а после работата в „Нерон“ ги направи неразделни. Работата в „Нерон“? Не беше сигурен, че може да се нарече така това, което вършеха заедно, може би не… Но както ида се наричаше дейността му, тя беше прибавила към вродената му гордост, лисича подозрителност и остро, болезнено остро чувство за задаваща се заплаха.
— Пламене! — Маймуняка посочи с очи чужденеца. — Иди вземи полароида от апартамента ми. Искам снимки на оня тип. Всякакви пози. Изщракай цялата лента!
— Спиш ли, Козел? — попита Нерон.
— Не, но и да спя пак „не“ ще бъде отговора. Прибра ли тировете?
— Да — Вълкът запали цигара и се изтегна в креслото си. — Убили са Жоро Италианеца. Пред собствената му гребна база.
— Убиецът?
— Потънал е, както може да се очаква. Твоите шибани ченгета ги бива само да прибират курвите по хотелите. Нашите хора пребъркват града, но пипат на тъмно… Оня е бил толкова печен, че го е досвидяло да изхвърли оръжието си.
— По-скоро го е скрил. Ако е истински профи ще им трябват години за да го намерят.