Вълкът мълча замислен, после каза:
— Нещо смърди в това убийство. Има нещо налудничаво. Оня е пръснал сърцето на Италианеца с един-единствен куршум. Убил го на място, а после съвсем безсмислено го е заклал… Има патология в тази работа…
Козелът вече знаеше всичко.
— Никаква патологичност не търси, Вълк. Това е „Кавказка клетва“ или както я наричат руснаците — васално убийство. С първото попадение в сърцето убиецът е изпълнил поръчката, второто убийство обаче е неговото, с което иска да докаже, че е съпричастен с господаря си, работодателя, или този, който просто го е наел за акцията.
— Кавказко убийство — замислен произнесе Вълкът, но баретата го прекъсна.
— В случая — чеченско. Не се ли сещаш кой е убиецът?
Вълкът се сети веднага.
— Манзур Чеченецът! Един от Манджурците.
— Точно така, Вълк. Започнаха да действат. Очаквай още мокри дела.
— Трябва да ги спрем, Козел. Мисли! Чакам те на закуска.
Бесният се появи с джинси и тишърт, свеж, обилно прекалил с „Ятаган“-а.
— На Витоша ли си тръгнал? — троснато попита Вълкът. — Иди облечи черен костюм. След половин час трябва да тръгнем за погребението.
— Италианецът ще мине без мен. И без това всички знаят, че го бих в боулинга на Чико.
— Стари работи. Убиха го момчето. Трябва да го почетем за последно.
— Заминавам, Вельо. Самолетът ми е след един час.
— С Оливия?
Жорж кимна.
— Отиваме за десет дни на Малдивските острови. Ще се върнем за сватбата на Катето.
— За първи път чувам за такива острови.
— И аз не бях чувал. Избрахме ги по рекламите.
— Къде се намират… тия острови?
— Някъде в Индийския океан. Най-близката земя до тях е остров Цейлон.
Вълкът се усмихна кисело.
— Какво пък толкова. Приятно пътуване!
— Благодаря — Жорж тръгна към вратата, но се спря нервно. — И внимавай с тия шибани погребения. Вземи Слънцето в Пловдив. Мотае се около мама като муха без глава. За какво й е на възрастна жена супер охрана?
— Изчезвай — кротко каза Вълкът. — Поздрави Оливия и избягвай да ми се бъркаш в работата!
— Да го духаш! — изсъска Бесният и излезе.
12 ч „Хоризонт“ — обедни новини.
На път за погребението на т. нар. Жоро Италианеца, един от най-големите спортисти на страната, се разби и загина с мерцедеса си при скорост 180 км/ч. Атанас Комшев беше олимпийски, световен, европейски, балкански и републикански шампион в продължителната си, триумфална спортна кариера. На местопроизшествието е изпратена оперативна група от РДВР-В. Търново.
В 15 часа същия ден, Мартин въведе Козела в бункера. Нерон гледаше някакви снимки седнал зад бюрото си.
— Сядай! — Козела седна. — Ще пиеш ли нещо?
— Нещо разхладително.
— Искаш ли айран с копър?
— Да.
— Мартине, Кажи на мама да направи айран. Тя знае как.
Козелът обърна вентилатора към себе си и подложи врат.
— Как мина погребението?
— Лош театър с лоши артисти… Положението е кофти, Козел! Задава се ново погребение.
— Знам. Чух новините.
— Наско Комшев — Вълкът опря лакти на бюрото. — Той беше един от малкото читави мутанти на комунизма.
— Вярваш ли в катастрофата?
— Не, разбира се. — Вълкът отново вдигна снимката. — Беше опитен шофьор, караше супер кола… Не вярвам, разбира се! Предизвикано убийство. Голям майстор е пипал колата.
Козелът поклати глава.
— Не е кой знае какъв тарикатлък. Залепяш за управлението чешки взрив-пластир с дистанционен детонатор. Убиецът е знаел, че Комшев ще тръгне за погребението, знаел е горе-долу кога и точно по кой път ще мине. Тръгнал е бавно преди него, когато мерцедесът го е изпреварил, просто е задействал дистанционното управление. Чиста работа. Продължил е все така спокойно, с чувство за добре свършена работа.
Вълкът слушаше внимателно.
— Откъде се взеха такива профита, мама му стара? До преди пет години тази страна беше спокойна като блато.
— От Америка — кротко каза баретата.
— Манджурците?
— Разбира се. Не помниш ли характеристиките им. Чеченецът удари Италианеца, сега това е работа на сапьора Едуард Манджурян. Остава да изчакаме да видим къде ще се появи снайпериста. Правят обход. Избиват лейтенанти и капитани, и бавно се приближават към генерала. Генералът си ти, Вълк.
Нерон изпсува и запали цигара.
— В Пловдив един от моите хора ми даде тия снимки. Този тип е бил сам на „Дюни“ в деня на убийството на Италианеца — хвърли ги пред него. — Прилича на колумбийски наркобарон.
Козелът дълго разглеждаше снимКите.
— Я, е колумбийски барон, я чеченски убиец — бавно каза баретата. — По-вероятно второто.