Вълкът скочи и нервно тръгна из офиса си.
— Мислиш ли?
— Импровизирам. Ще взема една снимка — Вълкът кимна.
— Както прилича на латиноамериканец, така спокойно може да се е родил някъде из Кавказ.
— Трябва да ги спрем, Козел! На всяка цена! До гуша ми дойде тази война!
— Ще видя какво мога да направя, Вълк. Трябва ми брат ти!
— Няма го. Не е в България. Защо ти е?
— Около „Нерон“ се навърта един руски богатир — на свой ред Козелът му показа снимка. — Надявах се, че брат ти ще го идентифицира като недоубития от Железница!
— Няма го брат ми. Ще трябва да чакаш десет дни! — Вълкът го погледна диво. — Къде е руснакът?
— Спокойно, Вълк! — Лежи окован в едно подземие. Не аз, той ще чака десет дни!
VII
В Москва беше лепнеща, континентална жега. Термометърът не падаше под 40° по Целзий, от никъде нищо не подухваше, листата на дърветата бяха в мъртъв покой, над река Москва се стелеше бяла мараня от изпаренията и правеше въздуха непоносимо задушен, да не кажем задушаващ.
Дебелият от дете трудно понасяше горещините, а сега, когато прехвърляше средната възраст дишаше едва, едва… „Като санбернар в Сахара!“
Тримата му партньори четяха по един екземпляр от доклада, който им беше приготвил, а той рееше поглед из древния град, очакващ сериозен, изключително труден разговор.
Бяха се настанили в лятната градина на представителния дворец на въоръжените сили на СССР, сега частна собственост на Марат Борзов, един от хората, които и по време на Горби, и сега при Елцин, управляваха Русия и през главите им, и зад гърба им. Марат беше генерал от разузнаването, но истинския му ресор беше икономическия шпионаж, беше издърпал изпод ръцете на американци, германци и японци, толкова секретна, включително стратегическа и нападателна технология, че когато се произнасяше името му половината свят потреперваше от ужас, а другата половина от възхищение.
Генерал Борзов беше връстник и стар приятел на Дебелия и с него разговора се надяваше да бъде по-лек, но другите двама — също генерали от КГБ минаваха за хардлайнери, бяха открити врагове на Елцин, лични приятели на бившия министър-председател Руцкой и бяха го поддържали активно в несполучливия му опит за държавен преврат.
Василий Костин, бивш шеф на КГБ за далечния изток, як четиридесет и пет — петдесет годишен мъж с бръсната глава и бял копринен костюм от „Армани“, беше дошъл със собствения си „Ролс Ройс“ последен, но първи прочете доклада, стана, запали цигара, излезе от градината, отиде на бара и си поръча „Лонг дрийнк“. През отворените пълзящи врати Дебелият виждаше и чуваше всичко.
Третият, Иван Юлаев (Гарсона), беше започнал като личен сервитьор на Леонид Брежнев кариерата си в КГБ, но се беше издигнал до шеф на VI бюро т. нар. изтребители, бившия СМЕРШ, който издаваше и изпълняваше смъртните присъди срещу враговете на КГБ по всички точки на земното кълбо. Личността му предизвикваше панически страх и в самия кремъл. Дебелият заставаше за пръв път лице в лице с него и имаше отвратително чувство, че стои срещу жаба. Рядка, руса коса сресана по прийома „вътрешен заем“ с път над лявото ухо, изпъкнали зеленикави, воднисти очи, изключително широка, влажна и премляскваща уста. „Да, истински противно копеле е тоя Гарсон!“
Четенето завърши, Костин се върна с питието си и седна.
— И така, Пентхауз, развивате истинска народна демокрация? — усмихнат с ъгъла на устата каза Борзов. — Ако съдя по този доклад, вие сте задраскали Русия от картата на света.
— Не ние, Марат. Няколко невежи от управляващата коалиция си въобразяват, че могат да минат без вас!
— Свалете ги — обади се Юлаев.
Дебелият се усмихна примирително.
— Лесно е да се каже… СДС пое властта след избори!
— Стига глупости, Пентхауз — отново Марат взе думата. — Не се опитвай да ми внушаваш, че сте се примирили със загубата на властта?
— Разбира се, не. Подготвяме провалът им, но все пак ще трябва да минат няколко месеца… Може би дори година.
— И дотогава ние сме мъртви! — отново се намеси Гарсона.
— Вижте, г-н Юлаев, ние сме подложени на вилица. Президентът, бивш комунист, избран с нашите гласове се оказа пълен ренегат. Мислехме го за либерално настроен убеден марксист, но в Източна и Средна Европа само Хавел се проявява като по-твърд антикомунист от него. Председателят на Народното събрание е потомък на старата класа, министър-председател е един налудничав юрист, говори се, че е хомосексуалист, но по-важно е, че е последователен враг на всичко руско, с изключение може би на водката — Дебелият сам се засмя на шегата си. — Както виждате, ще трябва да чакаме по-добри времена!