— Какъв беше смисъла на тази демонстрация? — попита Дебелият. — Цял свят знае, че в шпионирането вие сте ненадминати!
Рузвелт се усмихна.
— Демонстрация — не бих казал. По-скоро доказателство, че и аз участвам в решения като това, което преди малко чухте.
— Не бих се усъмнил, ако ми го бяхте казали устно.
— Нагледните доказателства са по-убедителни. Пентхауз, вие ще заминете неудовлетворен и разочарован, нали?
— Да… Мога ли да ползвам някакво обръщение към вас?
Рузвелт го погледна прямо.
— Да, истинското ми име е Морис Апбертович Алкалай. Евреин съм. Но в средите на комитета аз съм троен Иван. Иван Иванович Иванов.
Сега вече на Дебелия му беше ясно. Срещу него стоеше силния човек на Русия, мозъка на секретните служби, а същевременно банкера на подземния свят.
— Чувал съм за вас — кимна Дебелия.
— Обикновено лошо — замислено каза Алкалай. — Хората се страхуват от нашите служби, но не и вие! Вие сте един от нас. Пентхауз, ще бъда кратък. Решението, което Борзов ви изложи, може да бъде променено във ваша полза по-бързо от следващите избори. Всичко ще зависи от вас и от личната услуга, която сега ще ви поискам?
— Слушам ви, г-н Алкалай!
— Надявам се, че е излишно да ви моля за дискретност?
— Разбира се, генерале — засегнат и не криещ обидата си отговори Дебелия.
— Извинете, Пентхауз. На въпроса. Имам дъщеря от литовка. Мъртва от години. Оливия е съпруга на мой близък приятел, но на път за дома си изчезна. Сега вече знам, със 100 % сигурност, че е в София пленница на една от вашите престъпни групировки, известна като „Нерон“…
„Малдивите?“ Ако някой го попита как изглеждат тези острови, просто нямаше какво друго да каже. Седем дни минаха като един миг в този невъобразим свят. Океан, палми, манго… и т.н. Малдивите! Хотел „Сурая“ беше разположен над безкраен плаж, но едва ли някой слизаше до океана, особено при вечерните приливи. Хотелът имаше два басейна и четири двойки туристи — двама грохнали от старост американци, две холандски двойки, и те с Оливия. Ако не бяха край басейна се любеха, ако излезеха случайно от голямото легло, скитаха из острова. Оливия нямаше дрехи, пленничеството я свари неподготвена, но не беше никакъв проблем на това парче земя, захвърлено някъде в средата на Индийския океан човек да се снабди с всичко необходимо от луксозно бельо и козметика до палта от самур, визон и всевъзможни други скъпи кожи, въпреки че местните никога не бяха виждали сняг, освен по филмите. Тук температурата никога не падаше под 25 градуса. Бесният натъпка четири куфара, три за Оливия, един за Катя — сватбени подаръци и ги изпрати в България на името и адреса на майка си. Купи на брат си револвер „Магнум-Пайтън“ с окуляр, заглушител и приклад. Дръжките бяха седефени, кутията от абанос — истинско бижу. На другия ден отиде да купи и за себе си, но бяха свършили.
Пътуваха между островите, не запомняше шибаните им имена, но най-важното беше, че пътуваха без да се озъртат, без охрана, без риск някой отзад да ти пръсне мозъка.
Течеше осмият ден, скоро щяха да се връщат, а така му се искаше това красиво спокойствие да продължава вечно. На Оливия също, макар че не го казваше на глас.
Спеше още, през москитиерата виждаше босите й крака, но вече спеше по гръб, което значеше, че скоро ще се събуди…
— Жорж?
Бесният влезе в спалнята, надвеси се над нея да я целуне за „Добро утро“, но Оливия обви врата му и го събори в леглото… После се любиха и под душа в квадратната, широка като басейн баня.
Закуската беше на шведска маса и обикновено пиеха кафето край басейна.
— Сънувах, че си станал учител — каза Оливия.
— По какво, по стрелба ли? — доволен от шегата си попита той.
— На малки деца… На най-малките — Оливия говореше тихо, загледана в манговия си сок.
Жорж разбра.
— Оливия, ти си бременна!
Литовката мълча дълго и тягостно преди да промълви:
— Нашето дете никога няма да има законен баща!
Сянката на „Кръстникът“ го преследваше навсякъде, дори тук на сватбата на сестра му. Толкова аналогии се налагаха от само себе си, че трябваше да е слепец да не ги види, малоумен да не ги оцени. Присъстваха всички, които значеха нещо в подземния свят, идваха със скъпи коли и охрана, но в ресторанта влизаха сами или с жените си. Целуваха Катя, подаваха ръка на Валери, оставяха пликове с пари и подаръците си на специална маса, после целуваха ръка и на майка им, и тогава се спираха пред тях, братята, истинските виновници за това стълпотворение, поднасяха поздравленията, сипеха баналности и се оттегляха към претрупаните с лакомства маси.